електронен портал за информация и консултация

София. Жените на ръководни постове у нас са малцинство. Но пък качествено. Или поне за това свидетелства изборът на новия управител на здравната каса д-р Румяна Тодорова. Ако беше премиер, сигурно щяха да кажат, че прилича на Маргарет Тачър.

Тя е силна, принципна и твърда в решенията си, точно каквато трябва да бъде една Желязна лейди. И няма как да е другояче, когато се наемаш да управляваш финансов ресурс от 2,7 млрд. лв. – толкова е бюджетът на касата за тази година.

Аналогията обаче е и малко невярна – защото Румяна Тодорова не е политик. Нищо че сестра й, Илияна Йотова, е член на БСП. Тя е експерт, и то много добър. Точно това пък й осигури поста за трети път.

За първи път д-р Тодорова стана управител на касата по времето на Тройната коалиция през 2006 г. Времената определено бяха размирни за здравеопазването. Лекарите бяха недоволни от финансирането, пациентите – от качеството на услугите и липсата на лекарства.

Пред вратите на фонда и здравното министерство имаше не един и два протеста, а лекарският съюз периодично плашеше с неподписване на рамков договор. За трите години начело на касата обаче д-р Тодорова успя да въведе ред и да даде посока на управлението й.

Този тласък помогна на фонда да премине и през трудните години на честите кадрови смени по времето на ГЕРБ. Румяна Тодорова беше човекът, който за първи път постави въпроса за обвързване на качеството на услугата със заплащането.

Тя зачопли и неудобната тема за ограничения финансов ресурс и постоянното увеличение на болниците, които основно го консумират. За съжаление тези въпроси останаха нерешени с махането й от поста.

Това стана със смяната на властта. Точно преди поемането на управлението от ГЕРБ тя беше преизбрана за шеф на касата. Няколко месеца по-късно обаче новата власт я смени, както постъпи и сегашната с д-р Пламен Цеков. За разлика от неговия мандат обаче, при нейния имаше далеч по-ясни правила на играта.

Хората в касата още я помнят с едно от любимите й изречения: Първо да сложим ред в къщичката си. За трите години във фонда тя успя да облече думите си с действия. В това сигурно й помогна и опитът – тя е минала през всички звена в системата.

До 2004 г. Румяна Тодорова е била директор на кожния диспансер в София-област. След това става зам.-директор на РЗОК в София област, после минава през редица дирекции в НЗОК. Последните 3 години пък тя видя отблизо проблемите на доброволното здравно осигуряване във фонд “Доверие”, където работеше.

Твърдата ръка и принципността ще бъдат особено нужни на д-р Тодорова в следващите дни. Тя има доста задачи с повишена трудност, които трябва да реши спешно. Сред тях са връщането на лекарите на масата на преговорите за рамков договор, намирането на пари за болниците и онколекарствата и най-вече решението кой ще плаща догодина медикаментите за рак. Ако те отидат в здравното министерство, това означава нови бунтове на пациенти и трусове в системата. Да се надяваме, че д-р Тодорова ще успее да намери Соломоново решение за всички проблеми.

Въпреки че в работата си изглежда като Желязната лейди, на практика тя е добър и мил човек с много приятели. И до ден днешен преглежда безплатно всички познати в родния й Костинброд, казват те.

В Костинброд е прекарала детството си и се е увлякла по лекарската професия. Примерът взела от баща си, който бил гинеколог. В свободното си време обича да чете книги, любимите й са философските. Освен това е фен на “Любе”, Висоцки, “Бийтълс” и на природата. Най-голямата й любов обаче си остава дъщеря й.

Мария Чипилева, в.Стандарт”

Публикува се по:

http://www.standartnews.com/balgariya-zdraveopazvane/rumyana_todorova_se_zarezhda_s_lyube-196129.html

 Заб.Заглавие: РодинаКонсулт