Министърът на финансите Асен Василев представи проектобюджета за тази година, който бе публикуван снощи. Според него той показва, че е възможна социална политика без това да нарушава баланса на финансите. Така той обясни разчитането на дефицита в рамките на 3%, което обяви, че не е самоцел. В проекта на служебния кабинет този показател надвишаваше 6%.
В проекта е запазена макрорамката на служебното правителство, което направи възможна бързата му подготовка и приемането до края на юли, за да влезе в сила от 1 август.
Видяхме, че и в най-тежките кризи – COVID-19, войната, политическата криза, въпреки тяхната дълбочина те не успяха да попречат на фирмите да изработят брутен вътрешен продукт и да внесат данъци, както и гражданите, за да успеем да запазим нисък дефицит, посочи той. 2021 г. завърши с 3%, а 2022 – с 2.9 % дефицит, напомни Василев.
Според него това означава, че може да се води отговорна политика и социална политика без това да нарушава балансите на финансите на страната. Обясни, че една от основните причини да е възможно поддържането на нисък дефицит са получаваните немалко средства от ЕС, които в голяма степен обезпечават капиталовите инвестиции.
Повече приходи, повече контрол
Обяви, че приходите в бюджета са значително завишени, което обясни с по-точна оценка на това какви ще бъдат приходите и “връщане на част от намалената събираемост, така че тя да се случи в рамките на годината”. Определи ги като “напрегнати, но изпълними”. Обяви, че е заварил прогноза Агенция “Митници” да събере с 1.5 млрд. лв. по-малко от 2022 г. “Първото полугодие е изпуснато, но за второто екипът работи усилено да осигури приходите на нивото им поне от предходната година. На НАП с текстове в преходите и заключителните разпоредби на проекта, е вменено затягане на контрола по деклариране на доходите, внасянето им и предварителен контрол върху данъкоплатците, така че без да се натоварва бизнесът, проверките да са по-целенасочени – към фирми, които по една или друга причина може да бъдат идентифицирани като неизрядни.
Единствената данъчна промяна е връщането на ДДС ставката до 20% за природния газ. Останалите остават на намалените си нива и съдбата им ще се решава с бюджета за следващата година.
Фирмите се задължават с месечните декларации за ДДС да подават информация и за касовите си неточности. Василев обяви, че процедурата е обсъдена със счетоводителите и е решено, че това ще става с месец закъснение спрямо периода, за който се отнася, така че да не създава проблеми за бизнеса. Проверките на фирми, които имат необяснимо високи касови наличности, бяха сред акцентите в работата на НАП при кабинета “Петков”.
Този път в бюджета са заложени и приходи от около 250 млн. лв., които да дойдат от големите мултинационални компании, за които в ЕС бе въведен данък от 15%. В България с обороти, които да отговарят на критериите, са основно ритейлъри и работещи в сферата на финансите.
След прецизиране на капиталовите разходи те продължават да са рекордни – над 8 млрд. лв., като в тях влизат всички проекти, по които са обявени поръчки или са започнати дейности, както и такива, за които е декларирано, че могат да завършат до края на годината.
Спрямо 2022 г. обаче разходите са орязани с 3.6 млрд. лв. като част от тях се дължат на спадналите цени на тока и газа, в резултат на което намаляват разходите за издръжка.
“Това е оптимистичен поглед към капиталовата програма на държавата и силно се надявам да се изпълнят, но това е в ръцете на министрите. Няма проекти, които да са отпаднали. Години наред капиталовата програма не се изпълнява въпреки заделените средства в бюджета. Това в краткосрочен план може и да зарадва един министър на финансите, защото ще има по-малко разходи, но е пагубно за държавата дългосрочно, защото необходими инвестиции не се завършват”, обясни Василев. Коментира, че не е нормално държавата да приема бюджет в средата на годината, въпреки че е по-лесно, защото се вижда каква е била ситуацията през първите 6 месеца. Това обаче създава непредвидимост за фирмите и гражданите.
Една от основните цели, които сме преследвали е тази непредвидимост да бъде минимална.
Минималната пенсия надскача линията на бедност
Както вече е известно пенсиите ще бъдат актуализирани от 1 юли по т. нар. швейцарско правило, което означава, че минималната ще достигне 512-513 лв. и надскача с малко линията на бедност, определена на 504 лв. за тази година. Това не означава, че тези хора ще станат богати, но поне няма да планираме в бюджета милиони хора, които са под линията на бедност, обясни министърът.
Запазва се въведеното вече увеличение на минималната заплата от началото на годината на 780 лв. като се предвижда от следващата година вече да се спазва правилото, че нейният размер ще бъде 50% от прогнозната средна в страната.
Остава приетото от миналата година, че минималната заплата на медицинските сестри е 1500 лв., а на лекарите – 2 хил. лв., което някои болници не изпълниха през миналата година.
Василев обясни, че към момента няма възможност да се предвиди по-голям ръст на минималното заплащане в страната и напомни, че парламентът може да промени това, но за сметка на друг разход.
Учителските заплати са подсигурени с финансиране, за да бъдат поне 125% от средната заплата. До 780 лв. се повишава и обезщетението за втората година от майчинството.
Татяна Димитрова