електронен портал за информация и консултация

 

 

Държавата увеличава сериозно разходите, а за постигане на очаквания икономически ръст ще разчита най-вече на вътрешното потребление и по-малко на инвестициите

 

Повишаването на заплатите в бюджетния сектор с 10 на сто, а на тези на учителите – с 20 на сто. Това е акцентът на проектобюджета за 2019 г. и на съпътстващата го тригодишна средносрочна бюджетна прогноза, обявени от Министерството на финансите. От информацията се вижда, че е заложено немалко увеличение на брутния вътрешен продукт –  ръст от 3,7%, или достигане до рекордните 116,4 млрд. лева.

Според доклада към бюджета растежът на БВП ще се ускори поради по-силните публични инвестиции и публично потребление. Очаква се ръстът на общите инвестиции в основен капитал да достигне 9,5%. Икономическият растеж се очаква да бъде от 3,5% в периода 2020-2021 г., става ясно от прогнозата.

Средногодишната инфлация, която прогнозира правителството за 2019 г. според Хармонизирания индекс на потребителските цени, е 3%, а инфлацията в края на годината ще се забави до 2,6%. За сравнение, за тази година се очакваше поскъпване на цените на стоките и услугите от около 1,4%, но през последните месеци то е двойно повече. Това прави съвсем основателни притесненията дали ще продължим да изпълняваме Маастрихтските критерии* за членство в ERM II. 

Безработицата ще продължи да намалява – до 4,8%.

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) е предвидено постепенно да нарастват с темп близък до номиналния ръст на БВП. В резултат, входящите ПЧИ ще възлизат на около 3,5-3,6% от БВП средногодишно за целия прогнозен период, очакват от МФ. Ако обаче структурата на преките инвестиции се запази същата като през 2018 г., това ще означава, че вложенията в капитал ще са с една трета по-малко, а новите преки инвестиции, различни от реинвестирането на печалбата, ще бъдат още по-малко.

 

От тригодишната бюджетна прогноза се вижда, че за постигане на очаквания ръст се разчита най-вече на вътрешното потребление и по-малко на инвестициите.

Иначе, през 2019 г. се очаква леко ускорение на растежа във външната търговия. Очакват се положителни условия на търговия, но динамиката в количествата ще е предопределяща за общите растежи, а номиналният ръст на вноса ще продължи да изпреварва този на износа. Ще се наблюдава по-съществено влошаване на търговския баланс до 6,1% от БВП. Изменението в салдата на останалите статии ще бъде минимално, като промените взаимно ще се компенсират и се очаква понижаване на излишъка по текущата сметка до 0,9% от БВП.

Планира се приходите в консолидирания бюджет през 2019 г. да надхвърлят 43,8 млрд. лв., което е с 5,6 млрд. лв. повече спрямо прогнозата за тази година. При приходите за периода 2019-2021 г. се наблюдава тенденция за спад от 37,7% до 35,8% като дял от БВП, пише в доклада на МФ.

Общо данъчно-осигурителните приходи за догодина се очаква да достигнат 34,5 млрд. лв. (при планирани 32 млрд. лв. за тази година). Прогнозните приходи от корпоративен данък за 2019 г. са 2,83 млрд. лв. От данъци върху доходите на физически лица за 2019 г. в хазната ще влязат 3,88 млрд. лв., като ефектът от увеличението с 50 лв. на минималната работна заплата от догодина е в размер на 19,8 млн. лв. Увеличението на учителските заплати ще доведе до нарастване на приходите от ДДФЛ с 23,1 млн. лв. 

Прогнозните приходи от ДДС за 2019 г. са 10,83 млрд. лв. при относителен дял от потреблението за 11,9%. Положителен ефект върху приходите от ДДС ще има и от повишаването на акцизните ставки за нагреваеми тютюневи изделия от 152 лв./кг. на 233 лв./кг, което влезе в сила от 1 октомври 2018 г. и се оценява на 1,3 млн. лв. за 2019 г.
Догодина от акцизи държавата планира да събере 5,33 млрд. лв., а от мита – 237 млн. лв. Прогнозните приходи от данък върху застрахователните премии за 2019 г. са за 39,7 млн. лв.

Догодина държавата ще преразпределя повече средства през бюджета. Предвидените разходи са планирани да бъдат 44,45 млрд. лв., при прогноза от 38,61 млрд. лв за 2018 г. Повишението е с над 5,84 млрд. лв. Като съотношение от БВП разходите през 2019 г. ще бъдат 38,2%, при 35,7% за текущата година, което си е сериозен ръст.

Основните направления, по които ще дойдат тези допълнителни разходи, са повишаването на пенсиите и заплатите в образованието, на държавната администрация и на системата на сигурността.

Министерството на финансите ще спази изискването на НАТО България да отделя 2% от БВП за отбрана към 2024 г., като за целта през 2019 г. за сектора ще бъдат предвидени 1.58% от БВП или 1.839 млрд. лв. За пенсии са предвидени с 1,5 млрд. лв. повече в сравнение с тази година. За социални и здравно осигурителни плащания сумата ще стигне бъде над 17 млрд. лв. Хората с увреждания ще получат допълнително 150 млн. лв.

Зa 2019 г. yвeличeниeтo нa възнaгpaждeниятa нa пeдaгoгичecĸия пepcoнaл cpeднo e c 20 % c цeл дocтигaнe пpeз 2021 г. нa yдвoявaнe cпpямo 2017 г. нa cpeдcтвaтa зa възнaгpaждeния нa пeдaгoгичecĸитe cпeциaлиcти.

 

В сектор „Образование“ за догодина ще се отделят допълнителни 25 млн. лв. за кръжоци и занимания по интереси на учениците, 8 млн. лв. – за диференцирани добавки за хранене на децата, 8 млн. лв. – по механизма за работа с деца и ученици от уязвими групи. За дуалното обучение и професионални гимназии, профилирани в сфери с бъдещ недостиг на работници – 1.6 млн. лв. За първи път от 1 септември 2019 г., тоест от следващата учебна година, се предвижда допълнителните дейности в детските градини и училищата като спорт, часове по езици и изкуства, които сега се плащат от родителите, да минават през бюджетите на детските и учебните заведения. Целта е дейностите да се осчетоводяват официално и върху тях да се плащат данъци.

Във висшето образование се увеличава трансферът за издръжка на студентите и докторантите с 38 млн. лв., като разпределението ще бъде на база на рейтинговата система. За първи път държавата ще поема изцяло или частично таксите за обучение на студенти по специалности с бъдещ недостиг на пазара на труда. За целта ще бъдат отделени 2 млн. лв.

Бюджетът ще приключи следващата година с минимален дефицит от 0,5%. През 2017 г. и 2018 г. Министерството на финансите също залагаше дефицит, но впоследствие реализира малък излишък. Тази година вместо очаквания дефицит от 1% хазната най-вероятно ще приключи с излишък от 0.5%, показва анализа на МФ

Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2019-2021 г. предвижда увеличаване на размера на минималната работна заплата от 510 лв. на 560 лв. от 1 януари 2019 г., на 610 лв. от 1 януари 2020 г. и на 650 лв. от 1 януари 2021 г. За 2019 г. е разчетено увеличение с 10% на средствата за заплати и възнаграждения на персонала, нает по трудови и служебни правоотношения, включително и на средствата за осигурителни вноски, което ще има отражение върху заплащането на заетите в бюджетния сектор. Има обаче две условия – половината от увеличението да бъде като твърда сума, с която да се увеличи заплатата на чиновниците, а втората половина да получат само онези от тях, за които се  прецени, че са го заслужили. В номинално изражение за догодина за заплати на чиновници, държавата ще плати 6,5 млрд. лв. при 5,7 млрд. лв. за тази година.

 

За периода 2019-2021 г. по отношение на социално и здравноосигурителните вноски се предвижда:
- Запазване размерите и съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване;
- Увеличаване на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съответно за 2019 г. в размер на 560 лв., за 2020 г. – 610 лв. и за 2021 г. – 650 лв.;
- Увеличаване на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица – 3 хил. лв.;
- Увеличаване на минималния осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители от 350 лв. на 560 лв. от началото на 2019 г.;
- Запазване равнищата на минималните осигурителни доходи по основните икономически дейности и групи професии от 2018 г. като се извършва корекция само по отношение на позициите, който са под размера на минималната работна заплата за 2019 г. – 560 лв.;
- Запазване размера на здравноосигурителната вноска – 8 на сто;
- Запазване размера на осигурителната вноска за Учителския пенсионен фонд – 4,3 на сто;
- Не се правят вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“. Осигурителните приходи за периода 2019-2021 г. се предвижда да бъдат в размер на 10,37 млрд. лв. за 2019 г., 10,96 млрд. лв. за 2020 г. и 11,54 млрд. лв. за 2021 г.

През периода 2019 – 2021 г. правителството планира да пласира ДЦК между 800 млн. и 1,25 млрд. лв. Дългът ще продължи да намалява – от 22,5% през 2018 г. на 20,5% през 2019 г. и 17,7% през 2021 г.

Атуализираната средносрочна бюджетна прогноза е консервативна и дори при реализиране на хипотетичните рискове е налице значителен буфер, така че да бъдат спазени изискванията на фискалните правила според Закона за публичните финанси.

* Според критериите инфлацията не трябва да надхвърля с повече от 1,5 пр.п. средногодишната инфлация (HICP) в трите страни от ЕС с най-ниска положителна инфлация.

https://www.investor.bg/biudjet-i-finansi/333/a/biudjet-2019-poveche-pari-za-dyrjavni-zaplati-i-socialni-plashtaniia-270467/