Нереформираният Висш съдебен съвет и инспектората към него продължават да са проблем, по който България не отбелязва напредък. Не са предприети законодателни изменения, с които да се подобри функционирането на съдебния инспекторат и да се гарантира, че той, както и съдебният съвет, няма да бъдат поставени в риск от политическо влияние.
Това се казва в изводите на доклада за върховенството на правото на Европейската комисия, публикуван эна пети юли. В него се отправя препоръка за приемането на законодателни промени, свързани с тази тема, като се вземат предвид и европейските стандарти за съдебните съвети.
В този си вид докладите за всяка една от 27-те членки се публикуват от 2020 година насам и съдържат наблюдения по четири основни теми:
- правосъдие;
- борба с корупцията;
- медийна свобода и плурализъм;
- институционални въпроси, свързани с функционирането на администрацията;
В оценката на Европейската комисия се отчита “известен напредък” по отношение на мерките за превенция на корупцията, насочени към подобряване на интегритета на определени сектори на публичната администрация, включително полицията и съдебната система. Но все така липсва напредък по отношение на подобряването на ефективността на разследването, както и на постигането на оконателни присъди по дела за корупция по високите етажи на властта.
Докладът констатира, че България е изпълнила последния си ангажимент, поет в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка, което най-вероятно ще означава, че наблюдението над България ще отпадне. Финалното решение за това трябва да бъде взето от комисията. От брифинга на еврокомисаря по ценностите и прозрачността Вера Йоурова за представянето на доклада се разбра, че започват последни стъпки по окончателно отпадане на мониторинга. Механизмът беше една от основните спънки пред членството на България в Шенген.
Препоръката за реформа на съдебния съвет и конкретно за това, че решенията, свързани със съдиите не се вземат от мнозинство от съдии, избрани от самите тях, беше акцент в миналогодишния доклад. В настощия това се отбелязва и отново се призовава за реформа.Ролята на главния прокурор и тежестта му в съдебния съвет и конкретно при вземане на решенията от пленума,отново са тема на доклада. В него се споменава за отстраняването на Иван Гешев, без това събитие да се коментира и се приветства приемането на механизъм за разследване на главния прокурор от Народното събрание. Мярка, за която България отдавна е закъсняла и която е част от ангажимента на страната по Плана за възстановяване и устойчивост.
В доклада се отбелязва напредък в обявените в съдебната система конкурси за повишаване на магистратите, но се критикува отново, както и в предишни издания, фактът, че има за продължителен период от време голям брой командировани магистрати. Това е начин, по който съдии и прокурори се издигат в системата, без да преминават през конкурс.
Комисията констатира и подобрения в цифровизацията на правосъдието, както и приветства предприетите стъпки за промяна на законодателството за въвеждане на електронно правосъдие. Като положителни стъпки са отбелязани и предприетите законодателни промени, с които е разширен достъпът до правна помощ и приложението на медиацията – проекти, включени в пакета по Плана за възстановяване и устойчивост.
Като основни пропуски, по които липсва напредък са отбелязани мерките за почтеност на служителите на най-високо ниво. От ЕК отбелязват, че правилата за декларациите за имущество и интереси на публичните служители се прилагат систематично, но механизмите за контрол трябва да бъдат подобрени.
Шестте препоръки на Европейската комисия към България
• Да се предприемат стъпки за изменение на законодателството, което да гарантира избягването на дългосрочното командироване на съдии на свободни длъжности, като се вземат предвид европейските стандарти за командироване на съдии.
• Да бъдат придвижени законодателни промени, насочени към подобряване на функционирането на Инспектората към Висшия съдебен съвет и в частност насочени към избягване на риска от политическо влияние чрез включването на съдебни органи в подбора на негови членове.
• Да се засилят усилията за привеждане на състава на Висшия съдебен съвет в съответствие с европейските стандарти за съветите на съдебната власт.
• Да се гарантира по-голяма ефективност на разследванията и стабилни резултати в наказателното преследване и постановяването на окончателни присъди по дела за корупция по високите етажи, включително чрез институционални реформи в Антикорупционната комисия.
• Подобряване на почтеността на заемащите висши държавни длъжности, като се вземат предвид европейските стандарти, по-специално чрез гарантиране на ясни стандарти за почтеност на управлението, както и подходящ механизъм за санкциониране.
• Да се продължи работата за подобряване на прозрачността на разпределението на държавната реклама, особено по отношение на държавната реклама, договорена чрез посредници.
Лора Филева
