електронен портал за информация и консултация

 

 

Наднорменото тегло е рисков фактор за захарния диабет.  Само за три десетилетия приемът на фруктоза е нараснал с около 2000 % в световен мащаб”, казва водещият специалист по лечение на кардио-ренален синдром (лечение на сърдечна недостатъчност в условията на бъбречна недостатъчност) и на бъбречни усложнения, получени вследствие на диабет. Доц. Кондурджиев работи в УМБАЛ “Св. Иван Рилски” в София.

-  Доц. Кундурджиев, кои са факторите, които водят до развитие на хронично бъбречно заболяване?

-  Един от най-сериозните фактори за развитие на хронично бъбречно заболяване е захарният диабет, който бележи ръст в световен мащаб. От една страна причина за това е обездвижването и наднорменото тегло. От друга – в последните 30 години се е променил съставът на храната, която приемаме. Само за три десетилетия приемът на фруктоза е нараснал с около 2000 % в световен мащаб! А нашият организъм не е приспособен да обработва тази фруктоза. Затова се увеличават метаболитните нарушения и в частност захарният диабет. А той от своя страна е основна предпоставка за увреждане на бъбречната функция. При това пациентите със захарна болест достигат до хронична бъбречна недостатъчност без никога да са имали сериозен проблем с бъбреците. Това е причината в нашата клиника да отделяме специално внимание на този тип пациенти. Освен нефролози, при нас работят лекари със специалност кардиология, вътрешни болести, имунология, ендокринология. Разполагаме с апаратура за комплексна диагностика освен на бъбреците, и на коремните органи, сърцето, щитовидната жлеза, съдовете. Пациентите със захарен диабет, със затлъстяване, са и с по-висок сърдечно-съдов риск. Затова разполагаме и със специалисти-диетолози, които правят оценка на метаболитното им състояние и назначават диетичен режим като част от лечението. Голяма част от тези изследвания не са включени в клиничната пътека, но въпреки всичко ги правим, при това без допълнително заплащане.

 

- Какво представлява кардио-реналния синдром и каква е връзката му с хроничната бъбречна недостатъчност?

- За съжаление кардио-реналният синдром все още не е достатъчно познат. Около 11% от населението страда от бъбречно заболяване, а около 2,5% от възрастното население има някакви форми на сърдечна недостатъчност. Когато сърдечните и бъбречните проблеми се преплетат в един пациент, говорим за кордио-ренален синдром.

Много задълбочено се проучиха напоследък проблемите на сърдечно-съдовия риск при бъбречни заболявания, но кардио-реналният синдром е преди всичко хемодинамичен проблем и остава в сянката на проучванията на сърдечно-съдовия риск. Да поясня, ако пациент с бъбречна недостатъчност има висок сърдечно-съдов риск, това застрашава живота му в по-далечна перспектива. Кардио-реналният синдром като хемодинамичен проблем е нещо различно. Това значи, че ако един пациент има остра бъбречна недостатъчност, това неминуемо засяга и сърцето, лесно може да направи белодробен оток и да развие кардиогенен шок – за часове. По същия начин при остра сърдечна недостатъчност и в резултат влошена бъбречната функция рязко се увеличава смъртността именно като хемодинамика. Проучванията не са достатъчни, някак си все още едните и другите специалисти залитат в посока сърдечно-съдов риск.

- Вероятно такива пациенти се лекуват по-трудно?

Да, определено. Лечението на сърдечна недостатъчност в условията на бъбречна недостатъчност има своите специфики. Много е важно при такива пациенти да се прилага екипният принцип на работа. Те да бъдат лекувани едновременно и от кардиолог, и от нефролог, които да обсъдят по между си най-подходящото лечение. Обикновено кардиолозите гледат на хемодинамиката от ,,кардиологична” гледна точка, а нефролозите – от ,,нефрологична”, като често се губи общия поглед и не се отдава голямо внимание на факта, че дори и нетежка дисфункция на единия или още повече и на двата органа води до значително намаляване възможностите на организма за хемодинамична реакция и приспособяване.

Друга, често наблюдавана особеност при нашите пациенти, е, че когато настъпи хроничната бъбречна недостатъчност, артериалната хипертония става много по-резистентна на лечение. В такива случаи е необходима намесата на кардиолог, който не просто е добър в своята област, но има опит конкретно в лечението на бъбречните заболявания.  Освен това болните от хронична бъбречна недостатъчност имат и редица придружаважи заболявания, което предполага прием на 4-5 медикамента. А това прави терапията с доста по-големи изисквания за лекарствените взаимодействия.

- Какви са другите рискови фактори за развитие на хронично бъбречно заболяване, освен диабетът, затлъстяването и артериалната хипертония?

- Риск за развитие на хронично бъбречно заболяване има и при някои активни спортисти, които приемат анаболни продукти без да знаят, че това води до увреждане на бъбреците и сърцето. Така модерните напоследък високо протеинови диети също могат да увредят бъбреците.

Важно е да се знае, че заболяванията на бъбреците за дълго време протичат без симптоми. Ето защо препоръчвам поне веднъж в годината хората да посещават личния си лекар за минимален пакет от профилактични изследвания. Едно обикновено изследване на урина например е евтино, а може да даде богата информация, когато е интерпретирано от специалист.

 https://www.monitor.bg/bg/a/view/doc-atanas-kundurdjiev-nekontroliranijat-diabet-vodi-do-hronichna-bybrechna-nedostatychnost-159962