електронен портал за информация и консултация

 

Европейската комисия предяви в четвъртък три съдебни иска срещу България пред Съда на ЕС за неприлагане на европейското законодателство. Две от делата са за неспазване на европейските изисквания, а едно е за неправилно прилагане.

 

Делата са последен етап от наказателни процедури, които се водят срещу България от години за това, че тя не изпълнява задължението си на държава членка да въвежда в националното си законодателство приетите общо правни норми на ЕС.

 

Правата на заподозрените

 

Най-дълго тече спорът за правата на заподозрените по наказателни дела. София и Брюксел спорят от три години за европейската директива за информацията в наказателното производство.

 

 

Комисията смята, че е неправилно лицата, които са заподозрени в извършването на престъпление, но срещу които все още не е повдигнато официално обвинение, да нямат право да се ползват от права на информация, които имат обвинените.

 

Според Еврокомисията това “може да окаже значително въздействие върху справедливостта на съдебния процес срещу тях”.

 

Българското законодателство не предоставя и информация относно правата на фактически заподозрените лица.

“Въпреки че България е предприела първи стъпки за справяне с установените проблеми във връзка с правото на декларация за правата в производство по европейска заповед за арест и правото на достъп до материалите по делото, приетите допълнителни мерки все още не са достатъчни, за да се гарантира правилното транспониране на тези права”, се казва в решението на Еврокомисията.

България е трябвало да изпълни задълженията си за прилагане на директивата за информацията по наказателно производство през 2014 г.

ЕС се е договорил за общи минимални стандарти за обвиняемите и заподозрените, за да могат съдебните решения, взети в една държава, да се признават и останалите. Те се гарантират от шест директиви – за правото на устен и писмен превод, за правото на информация, за достъпа до адвокат, за правото на правна помощ, за процесуалните гаранции на деца и за презумпцията за невиновност и за присъствие в съдебния процес.

 

Правата на хората с увреждания

 

България ще бъде изправена пред висшия съд на ЕС и поради това, че не е въвела в националното си законодателство Европейския акт за достъпността от 2019 г. Той се отнася до достъпността на продукти и услуги за хора с увреждания.

Последно правителството е обещало да внесе в парламента проектозакон, с който да се въведе европейската директива, декември 2023 г., но това не се е случило.

 

В Европейския акт за достъпността се изисква ключови продукти и услуги като телефоните, компютрите, електронните книги, банковите услуги и електронните комуникации да бъдат достъпни за хората с увреждания, за да се улесни интеграцията им в обществото.

 

Временни социални услуги

 

Съдебен иск в Люксембург се изпраща и за това, че в българския Закон за социалните услуги максималната продължителност на предоставянето на временни социални услуги като консултантски услуги или услуги по застъпничество, общественополезна работа, терапия и рехабилитация, обучения за придобиване на умения и услуги за полагане на грижи е ограничена на шест месеца годишно.

 

Това принуждава компании от други европейски държави да работят при равни условия на българския пазар. Времевото ограничение практически ги принуждава да откриват филиали в България, ако желаят да предлагат услуги повече от шест месеца в една календарна година, което се оценява като “много сериозно ограничение” според разпространеното от Брюксел съобщение.

 

Европейската комисия посочва, че в директивата за услугите и в Лисабонския договор такива времеви ограничения не се предвиждат.

“Държавите членки не могат да определят максимален срок за временните услуги. Концепцията за временно предоставяне на услуги се основава на няколко различни аспекта като продължителност, редовност, периодичност или непрекъснатост на услугите. Освен това държавите членки не могат да изискват от икономическите оператори да установяват място на стопанска дейност на тяхна територия с цел услуги”, се казва в мотивите на Еврокомисията.

Комисията цитира директивата за услугите, която гарантира, че всички компании, регистрирани в ЕС, да могат да работят на целия общ пазар, без допълнителни ограничения.

 

Спорът с българските власти по въпроса тече от юли 2019 г., като година по-късно София е признала, че е в нарушение, и е обещала да приеме нормативен акт за отмяна на времевите ограничения. Но през следващите четири години не е предприела нищо, за да го отстрани.

 

Парите от въглеродните квоти

 

Също в четвъртък Еврокомисията откри нова наказателна процедура срещу България за неприлагане на приетите през 2023 г. промени в директивата за пазара на въглеродни квоти.

 

Новата директива включи допълнителни икономически сектори към търговията с СО2 емисии, сред които отоплението и охлаждането на сгради, автомобилният транспорт и някои промишлени производства.

 

Влизайки в сила миналия юли, тя предвиди отчисления от средствата, получени от купуването им от замърсителите, да отиват към новия Социален фонд за климата, който ще започне да функционира през 2026 г., за да осигури целево финансиране на държавите в подкрепа на най-засегнатите уязвими групи, особено домакинствата в енергийна или транспортна бедност.

 

Нова наказателна процедура е отворена и за това, че България не е успяла да изпълни поетия от нея ангажимент до 2020 г. да подготвя за повторна употреба и рециклиране на битови отпадъци като хартия, метал, пластмаса и стъкло.

 

Напред е придвижена и вече започналата наказателна процедура за Директивата за теста за пропорционалност. Еврокомисията смята, че България не е гарантирала в законодателството си, че ще прави оценка на всички законодателни инициативи да не нарушават достъпа до или упражняването на регулирани професии в ЕС.

Йовка Димитрова

 

https://www.dnevnik.bg/evropa/2024/07/25/4655477_evrokomisiiata_podade_tri_sudebni_iska_sreshtu/?ref=home_mainStory