електронен портал за информация и консултация

 

 

“Дебатът за бюджета.” Гунтрам Волф, директорът на влиятелния брюкселски тинк-танк “Брюгел”, отговаря, без да се замисля на въпроса кое е най-голямото предизвикателство пред България в следващите шест месеца. “България може да допринесе за разрешаването на конфликтите, които се очакват, особено между Изтока и Запада”, смята той.

Независимо от плеядата приоритети на българското председателство на Съвета на ЕС, без съмнение най-големият въпрос, който предстои пред Европейския съюз, е бъдещата бюджетна рамка за периода след 2021 г. Тя ще бъде подложена на натиск не само от излизането на Великобритания от ЕС, но и заради въвеждането на все повече нови общи европейски политики като общия отбранителен фонд и гранична охрана, които подяждат общата бюджетна база. Така че, искат или не, страните членки ще трябва да го реформират.

През шестте месеца на председателството би трябвало да се вземат и сериозни решения за бъдещето на еврозоната и миграционната политика на ЕС (регламентът от Дъблин, по жаргона на ЕС). Отделно има и няколко законодателни акта, по които България ще посредничи и които пряко засягат интересите й.

…Money, always funny

България няма да има решаваща роля в окончателните преговори – Европейската комисия ще предложи първия си проект в края на май 2018 г. Но именно по време на българското председателство ще започне подмолната битка. “Фактът, че сме в кухнята, ще ни помогне да насочваме дебата”, казва високопоставен български дипломат.

Едната идея, която в момента например се обсъжда в Европейската комисия, е да се вдигнат вноските на страните членки, с което да се компенсира намалението на средствата заради Brexit. Ако през 2015 г. беше използвана предлаганата сега промяна, вноската на България през 2015 г. от 424 млн. евро щеше да нарасне с около 12%. Алтернативната идея е да се орежат сегашните фондове. Ако това се случи само с кохезионния, който подпомага най-бедните страни и региони, включително България, то страната може да изгуби приблизително 200 млн. евро годишно.

България няма официална позиция по въпроса, но от разговори с различни дипломати и експерти може да се заключи, че София ще се стреми да бута дебата надалеч от радикални реформи. Сделката, която би се предлагала, е страните членки да увеличат вноските си, а страните бенефициери да бъдат задължени да изпълняват повече условия, за да имат достъп до фондовете.

Задачата ще се усложни от сблъсък между Източните и Западните страни членки. България е в уникална ситуация. Тя има финансови интереси като Полша, но заради целите си – влизането в еврозоната и Шенген и свалянето на механизма за наблюдение, трябва да се придържа към позициите на страни като Германия. За това лавирането по въпроса с бюджета в Брюксел ще бъде доста интересно.

Миграцията, която едва не раздели ЕС

В шестте месеца, в които България е председател на Съвета на ЕС, ще трябва да се вземат и решенията за т.нар. регламент от Дъблин. Той изискваше нелегалните мигранти да бъдат връщани в държавите, през които са влезли, но с началото на имигрантската криза се оказа, че Гърция и Италия няма как да се справят и беше приет механизъм за автоматичното преразпределение на мигрантите към други страни. Системата е в интерес и на България, която също може да бъде изправена пред такава ситуация. Полша, Унгария, а доскоро и Словакия обаче се възпротивиха да приемат мигранти, а много други страни, включително България, пасуват и не изпълняват определените им квотите. Тази седмица се разрази и скандал в Брюксел, след като стана ясно, че председателят на Европейския съвет Доналд Туск ще препоръча на страните членки да премахнат квотите, тъй като не работят. Комисарят по миграцията Димистрис Аврамопулос нарече позицията на Туск “антиевропейска” – рядко избухване в иначе досадно цивилизованите спорове между европейските институции.

Няколко закона, които пряко засягат България

По време на българското председателство на Съвета на ЕС би трябвало да се приемат поправки или изцяло ново законодателство, които пряко засягат България. Един такъв пример са директивите за командированите шофьори и за работните условия на шофьорите. Въпреки че на теория те би трябвало да подобрят условията на работа в транспортния сектор, целта им е да ограничат конкуренцията на работници от Източна Европа. Например шофьорите ще бъдат длъжни да се връщат за почивка у дома веднъж на всеки три седмици.

Друго подобно законодателство е координирането на социалните системи. Най-важната точка в тази директива обаче описва условията, в които може да се отказва предоставянето на социални помощи на лица от други страни членки. Целта е да се предотврати т.нар. социален туризъм, но отново мярката е насочена срещу източноевропейците.

В областта на цифровата икономика, за която отговаря българският комисар Мария Габриел, също предстои интересно законодателство. Например предстои обсъждането на авторските права в интернет, свободата за пренос на данни и защитата на личните данни онлайн. Това са се въпроси, които пряко засягат потребителите – например кой и как може да прониква в тяхната кодирана комуникация. 

https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2017/12/15/3098519_kude_shte_triabva_da_lavira_bulgariia/