електронен портал за информация и консултация

 

Има напредък по отворените въпроси – основно за малцинствата и начина, по който ще се назовава езикът на Северна Македония, но въпреки напредъка след петчасови преговори България не е в състояние да одобри преговорната рамка. “Има шанс… времето обаче е изключително малко.”

 

Това каза вицепремиерът и външен министър Екатерина Захариева след среща с министрите на европейските въпроси и външните работи,на Северна Македония в Берлин. Броени дни остават до 10 ноември, когато бе крайният споменат от премиера Бойко Борисов срок (тогава са и Съветът по общи въпроси в ЕС, и срещата на върха на Берлинския процес) за намиране на компромисно решение, за да не блокира София преговорите на Скопие.

 

В последните два месеца българската страна предупреждава, че може да не одобри първата междуправителствена конференция, нито преговорната рамка между Северна Македония и ЕС. През март София даде зелена светлина за принципно начало на преговори с условия за изпълнение на договора и приета по-късно Рамкова позиция, но същинското им начало е именно първата междуправителствена конференция.

 

България на практика преговаря по два канала – с европейските страни за рамката (и за вписването на двустранни въпроси със Скопие в нея, каквото, потвърди днес Захариева за “Дневник”, все още не се подкрепя от ЕС) и със Северна Македония за няколко въпроса, чието решаване се изисква преди “да” за първата междуправителствена конференция.

 

Трудно ще е за целия ЕС да имаме отворени въпроси със Северна Македония. “Все още имаме шанс” да постигнем съгласие по преговорната рамка, не е много времето, но германското председателство е ангажирано. Въпросът е оставащите изисквания на България да бъдат отразени в преговорната рамка: гаранции, че ще бъде одобрен План за действие за изпълнението на договора от 2017 г., особено в частта с историческата комисия; деклариране и от Северна Македония, и в рамката, че няма да се подкрепят малцинствени претенции от държавни институции, “включително пред други международни организации” (тя даде като пример резолюцията на Европарламента, споменаващи нерегистрираната от България ОМО “Илинден”).

 

Захариева обясни, че обявената вчера петчасова среща с колегата ѝ Буяр Османи и министъра за европейските въпроси Никола Димитров е завършила с някакъв напредък, но той все още не може да доведе до одобрение. “Не става въпрос за оспорване на реалността, а за отражение в реалността на оспорването на историческата истина, което се отразява дори в малцинствени претенции.”

 

Къде е напредъкът

 

От думите ѝ следва, че напредъкът е по две теми. Северна Македония има готовност да заяви, че и новото ѝ име не представлява териториални претенции към географския регион Северна Македония (част от който е в България). “Най-после поеха ангажимент колегите от Северна Македония да декларират това.”

 

Друг пробив е сближаването на позициите по начина, по който ще се назовава непризнатият от България македонски език. Не се съобщават обаче подробности. “Подчертахме, че има два варианта – или използването на формулата от 2017 г., която за нас е абсолютно достатъчна, или признаване на еволюцията на и генезиса на езика.” Сближаването е “доста голямо, но нека видим окончателните текстове”.

 

Срещата в Берлин бе дни след като в интервю за ”Ройтерс” Захариева потвърди публикация на ”Политико”, според която България настоява Северна Македония да признае българските основи на езика и народа си, за да одобри началото на преговорите. Попитана от “Дневник” какво налага новата формулировка на исканията - различна от тези в Рамковата позиция от миналата година и свеждаща ги до признаване на български произход на идентичността – Захариева заяви, че няма промяна, а проблемът е в неизпълнението на договора и на исканията в Рамковата позиция от страна на Северна Македония. “Не искаме нищо повече от неговото изпълнение” и “опитите на Скопие” да говори за “споделена история”.

 

За България “езикът е затворена тема с формулировката от 2017 г.”, каза Захариева. Същевременно в споменатия от нея Договор за добросъседство, в който се казва, че се подписва ”на официалните езици на двете договарящи се страни”, не се съдържа условие за употреба на термина “македонски език” освен с бележка под линия, каквото се появи в Рамковата позиция две години по-късно

 

“Няколко възможности”

 

Попитана как може да бъдат адресирани притесненията на България в оставащото време, Захариева изтъкна “няколко възможности” до 10 ноември, когато бе крайният срок за даване на съгласие. Една от тях е чрез преговорната рамка, друга е, като бъде добавен документ към договора като анекс, но “за нас е по-добре да видим притесненията си, отразени в преговорната рамка”, каза Захариева. За анекс или устна декларация говореха и Заев, и Османи.

 

България опитва едновременно да реши двустранния си въпрос със Северна Македония в диалог с нея и да преговаря с европейски страни за добавяне на спорните моменти в преговорната рамка, която обаче може да бъде утвърдена и на по-късен етап (след 10 ноември), на първата междуправителствена конференция.

 

“Работим с германското председателство за изисквания на България в преговорната рамка – това включва план за изпълнение на договора, включително чрез историческата комисия и ангажимент към Северна Македония, че няма да има подкрепа на национално ниво от държавни институции за малцинствени претенции.”

 

Нерешени въпроси и изисквания

 

Захариева обобщи исканията, които София отправи към Скопие с Рамковата позиция от миналия октомври, с която две години след Договора за добросъседство бяха поставени условия, свързани с неговото изпълнение (но не само) като изискване за българското одобрение за предприсъединителните преговори. В обобщение на министъра:

 

- За България е важно Северна Македония да декларира, че новото име не е свързано с никакви малцинствени претенции и че държавни организации няма да ги насърчават.

 

- По отношение на езика “подчертахме, че има два варианта – или използване на формулата от 2017 г., или признаване на еволюцията от български”.

 

- Спазване на Договора за добросъседство, по-ефективна работа на смесената историческа и образователна комисия (София смята за “недостатъчно” това, което Скопие вижда като “голям напредък”) и обявяване публично на темите, по които е постигнат компромис в Северна Македония, което още не се е случило. За петте личности, за които има съгласие в общата история, “на България се струва, че не е достатъчно темпото, на нашите съседи – че това е голяма крачка.” При това “личностите (за които има съгласие) не са обявени публично към настоящия момент”, макар всъщност целта на работата на комисията е да се премахне езикът на омразата и да се променят учебници, надписи в музеи и др.

 

- “Имаме забележки и по важни стратегически проекти като Коридор №8 (от Адриатическо до Черно море, чието изграждане се бави от години – бел. ред), имаме случаи, в които се създават администратини пречки пред български инвеститори, нежеланието на Северна Македония да се придържа към формулата за езика в договора, което доведе до неподписването на споразумението с “Фронтекс”,” каза Захариева.

 

Посещение на Заев

 

Попитана от “Дневник” дали още е на дневен ред посещението на премиера Зоран Заев в София, Захариева заяви, че Берлинският процес (на който София и Скопие са съвместни домакини тази година), е различен от разширяването.

 

Същевременно премиерът Заев твърдеше през по-голямата част от миналия месец, че се готви визитата му в България заради повишеното напрежение и необходимостта от среща с колегата му Бойко Борисов, която да стане “най-късно” до Берлинския процес и дотогава да е постигнат компромис. След заразяването на премиера Борисов с коронавирус тази среща обаче не се споменава в македонските медии.

 

Макар част от срещата на върха на Берлинския процес засега да е планирана виртуално заради COVID-19, надеждата е поне двамата съпредседатели – Борисов и Заев – да могат да са заедно в София.

Ангел Петров

https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/11/03/4134627_ima_probiv_sus_severna_makedoniia_no_bulgariia_oshte/