електронен портал за информация и консултация

 

1. България ще ръководи ЕС.

Е, не точно

Въпреки целия шум около българското председателство на Съвета на Европейския съюз, което ще започне само след две седмици, поемането му, разбира се, не означава, че всъщност България ще ръководи 28-те държави. Съветът на ЕС е само една от четирите основни институции на ЕС. Той наподобява горната камара на парламент във федерална държава и приема законодателството на ЕС. Съветът обаче споделя своите законодателни правомощия с Европейския парламент в по-голямата част от законодателството на ЕС.

В него влизат представители на всяка страна членка и често се нарича Съвет на министрите, тъй като в съответните формати (например финанси или екология) в него заседават 28-те национални министри в съответните ресори.

За разлика от повечето парламентарни демокрации само Европейската комисия – която се приближава най-много до това да е изпълнителна власт на ЕС, има право да предлага законодателство. Съветът на министрите може да одобри политически позиции, които да служат само като насоки за Европейската комисия, но не са задължителни.

Накратко – ЕК предлага закони, Съветът на ЕС и Европейският парламент ги одобряват, след което ЕК следи за тяхното приложение. 

За да е още по-объркано, Съветът на ЕС има и оперативни правомощия като изпълнителна власт. Например в областта на външната политика и отбраната само страните членки могат да кажат къде да бъде изпратена военна мисия на ЕС или каква да е общата политика към Иран. Съветът на ЕС има право и да координира политиките на страните членки в области като икономика и социална политика.

Председателят на Съвета на ЕС действа като посредник между всички институции на ЕС и държавите членки и улеснява законодателния процес. Правомощията му са умишлено отслабени, като държавата “начело” на съюза се сменя на всеки шест месеца по определен ред. Ролята му беше допълнително ограничена от последния договор на ЕС (2007 г.), който прехвърли част от правомощията му на Върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. Например не българският министър на външните работи, а върховният представител Фредерика Могерини ще председателства Съвета по външна политика.

Съветът на Европейския съюз не трябва да се бърка с Европейския съвет, грешка, която български политици все още допускат, нито пък със Съвета на Европа, който няма нищо общо с ЕС. Това прилича на институционален хаос, но всъщност работи по-добре, отколкото скептиците се опитват да обяснят.

2. България ще зададе своя собствен дневен ред и идеи в ЕС.

Може да повлияе, но не и да зададе

За да може да балансира между всички интереси, председателството на Съвета на ЕС трябва да бъде безпристрастнo. Ефектът от това за държавата, която го е поела, е, че намалява възможностите й да прокарва своите интереси. Това може да бъде направено, но по заобиколен начин, например чрез друга страна членка.

По-важното е, че законодателната програма е предварително определена от плановете на Европейската комисия и страната, която държи председателството на Съвета на ЕС, има малко поле за маневри. Председателството може да публикува позиция, която да повлияе на Европейската комисия, но това не е задължително да се случи. Например словашкото председателство на Съвета на ЕС в края на 2016 г. публикува свой документ за мииграцията на бежанските потоци. Мнението обаче по-скоро не беше взето под внимание и Братислава малко по-късно трябваше да смени критичната си позиция към политиката на ЕС в тази област.

Най-важното правомощие на председателството на Съвета на ЕС е способността му да влияе върху законодателния процес, като избира на кои регламенти или директиви да даде приоритет. Например Естония загърби обсъждането на предложението за въвеждане на хармонизирана основа за корпоративните данъци. Но като цяло председателите на националните парламенти имат много по-големи правомощия да определят дневния ред спрямо председателя на Съвета на ЕС.

3. Приоритетите на председателството представляват програмата на ЕС.
Всъщност е обратното

Председателството на Съвета на ЕС избира от това, което вече е на масата. То може да вмъкне някои национални нюанси или да дискутира теми, които предпочита, но те си остават странично шоу. Малта имаше за приоритет управлението на морските пространства, а Естония – електронно управление, но по нито един от тях не се случи нещо съществено. Въпреки че евентуалното присъединяване на Сърбия или Македония към ЕС вероятно ще бъде повдигнато по време на мандата на България по време на президентството, въпросът няма да бъде решен скоро и не в София.

4. България ще играе решаваща роля в разговорите за Brexit.
Роля – да, важна – не

Това погрешно схващане идва от неправилното разбиране на дейността на председателството и как тече процесът на договаряне за условията на Brexit.

Преговорите се водят от Европейската комисия, а страните членки дават насоки и одобряват мандата за водене на преговорите – т.е. детайлния план за тях. Такива мандати се приемат от Европейския съвет, който (пак да припомним) е орган, различен от Съвета на ЕС. Първият се състои от държавни и правителствени ръководители и има свой президент, понастоящем бившият полски премиер Доналд Туск. Подготвителната работа за Европейския съвет се извършва от специални работни групи в администрацията на съвета, а не от председателството, което има само наблюдател в групата, която работи по Brexit. 

Доколкото председателството има роля, тя е в КОРЕПЕР – комитета на посланиците на държавите, членки в ЕС. КОРЕПЕР може да се оприличи на мениджърския съвет в рамките на големите фирми. Той се занимава с въпроси, които не са решени от ниско и средно стоящите мениджъри, и подготвя почвата за главния изпълнителен директор да предприеме действия по най-важните теми.

Ако в преговорите с Обединеното кралство има някои спорни моменти, които не могат да бъдат изгладени от Европейската комисия, те ще бъдат предадени на КОРЕПЕР. Посланиците ще се опитат да ги разрешат зад затворени врати, за да предотвратят обсъждането им на по-високо ниво, което би разкрило възможни противоречия между държавите членки. Ако възникне такъв проблем, българският посланик в КОРЕПЕР Димитър Цанчев ще играе централна роля, като посредничи между различни интереси.

https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2017/12/15/3097240_kakvo_vsushtnost_oznachava_bulgariia_da_e_nachelo_na_es/