Корпоративен данък върху годишната данъчна печалба
Наръчник по корпоративно подоходно облагане, версия 2012 г.
На облагане с корпоративен данък подлежи:
………..печалбата на местните юридически лица;
………..печалбата на местните юридически лица, които не са търговци, включително организациите на вероизповеданията, от сделки по чл.1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество;
…………печалбата на чуждестранните юридически лица от място на стопанска дейност в Република България.
Съгласно чл.2, ал.2 от ЗКПО неперсонифицираните дружества и осигурителните каси, създадени на основание чл. 8 от Кодекса за социално осигуряване, се приравняват на юридическите лица.
Кой плаща корпоративен данък?
Лицата, задължени за корпоративен данък са:
………….местните юридически лица – търговски дружества;
………….местните юридически лица, които не са търговци – за печалбата им от сделки по чл.1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество;
………….местните неперсонифицирани дружества и осигурителни каси, създадени на основание чл. 8 от Кодекса за социално осигуряване;
………….чуждестранните юридически лица, когато осъществяват стопанска дейност в страната чрез място на стопанска дейност;
………….чуждестранните неперсонифицирани дружества, когато осъществяват стопанска дейност в страната чрез място на стопанска дейност.
Корпоративен данък не заплащат лицата, които подлежат на облагане само с алтернативни данъци за съответната дейност, посочена в Част пета от ЗКПО. Това са бюджетните предприятия, организаторите на хазартни игри и лицата, извършващи дейност от опериране на кораби. Съгласно чл.218, ал.2 от ЗКПО организаторите на хазартни игри и лицата, извършващи дейност от опериране на кораби се облагат с корпоративен данък за всички останали дейности извън подлежащите на облагане с алтернативен данък. Следователно за дейностите си извън подлежащите на облагане с алтернативен данък, тези лица са задължени за корпоративен данък.
Закони
Облагането с корпоративен данък се регламентира от Закона за корпоративното подоходно облагане.
Данъчна основа
Съгласно чл.19 от ЗКПО данъчната основа за определяне на корпоративния данък е данъчната печалба.
Размер на данъка
Данъчната ставка на корпоративния данък е 10 на сто (чл.20 от ЗКПО).
Срокове за деклариране и плащане
……До 31 март на следващата календарна година – подаване на годишна данъчна декларация;
…..До 31 март на следващата календарна година – внасяне на корпоративния данък след приспадане на направените авансови вноски.
Деклариране:
Годишната данъчна декларация се подава от данъчно задължените лица или от техен упълномощен представител в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация.
Декларация за изтегляне:
Годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО, с приложения и указания за ползване
На основание чл. 92, ал. 3 от ЗКПО с годишната данъчна декларация се подава и годишният отчет за дейността (съгласно § 1, т. 56 от ДР на ЗКПО годишен отчет за дейността е този по чл. 20, ал. 4 от Закона за статистиката)
Годишен отчет за дейността не подават данъчно задължените лица, които едновременно са изпълнили следните условия:
1. не са извършвали дейност през годината;
2. не са отчели приходи или разходи за годината съгласно счетоводното законодателство.
Декларацията се подава:
…..в офиса на Националната агенция за приходите по регистрация
…..чрез лицензиран пощенски оператор
…..чрез интернет
Ако притежавате универсален електронен подпис трябва да:
…..попълните и подадете заявление за подаване на данъчни декларации по електронен път,
……попълните и потвърдите в потребителския ви профил в системата „Подаване на данъчна декларация по интернет”.
Съгласно чл.92, ал.5 от ЗКПО данъчно задължено лице, което подаде годишна данъчна декларация и годишен отчет за дейността до 31 март на следващата година по електронен път и внесе корпоративния данък в същия срок, може да ползва отстъпка в размер 1 на сто от дължимия годишен корпоративен данък, но не-повече от 1000 лв.
Плащане на корпоративния данък
Данъкът се внася:
…..по банков път
…..по сметки към републиканския бюджет за ТД на НАП по регистрация.
Плащането може да стане от всяка банка с попълване на платежно нареждане (вносна бележка) за плащане към бюджета.
Важно! Обичайно банките удържат такса за преводите. Най-ниска е таксата в банката, в която е сметката на съответната териториална дирекция (офис) на НАП.
Вижте списъка с банките, които обслужват сметките на Националната агенция за приходите.
…..чрез Интернет
Плащането по интернет изисква дебитна карта и регистрация в интернет-страниците на E-pay и на НАП.
…..с пощенски запис за данъчно плащане.
В записа се вписват адреса и наименованието на съответната териториална дирекция (офис) на НАП, пощенският код, както и дължимата сума.
Авансови вноски за корпоративен данък
Авансови вноски не правят:
1. данъчно задължените лица, чиито нетни приходи от продажби за предходната година не превишават 300 000 лв.;
2. новоучредените данъчно задължени лица за годината на учредяването им, с изключение на новоучредените в резултат на преобразуване по Търговския закон.
Авансовите вноски за корпоративния данък са месечни и тримесечни. Определят се на базата на прогнозната данъчна печалба на данъчно задълженото лице за текущата година.
Месечни авансови вноски - извършват се от данъчно задължени лица, чиито нетни приходи от продажби за предходната година превишават 3 000 000 лв.
Тримесечни авансови вноски – извършват се от данъчно задължени лица, които нямат задължение да правят месечни авансови вноски. По-конкретно това са лицата, чиито нетни приходи от продажби за предходната година са в диапазона от 300 000,01 лв. до 3 000 000 лв. включително.
Тримесечни авансови вноски могат да правят и лицата, които са освободени от авансови вноски като в този случай те следва да прилагат съответните разпоредби за определяне, внасяне и деклариране, но по отношение на тези лица не се прилага санкционната лихва по чл. 89 от ЗКПО.
Срокове за внасяне:
…..месечни авансови вноски – за месеците януари, февруари и март – до 15-и април, а за месеците от април до декември – до 15-о число на текущия месец;
…..тримесечни авансови вноски – за първо и второ тримесечие – до 15-о число на месеца, следващ тримесечието, а за трето тримесечие – до 15-и декември. За четвърто тримесечие не се прави авансова вноска.
Деклариране
Авансовите вноски се декларират с годишната данъчна декларация за предходната година.
Декларация се подава и в случаите на извършване на промени (увеличение и намаление) на размера на декларираните с годишната данъчна декларация за предходната година авансови вноски. Това е декларацията по чл. 88 от ЗКПО за промени на авансовите вноски и по чл. 87а, ал. 2 и 3 от ЗКПО за първоначално деклариране на тримесечни авансови вноски.
Декларация за изтегляне:
Декларация по чл. 88 от ЗКПО за промени на авансовите вноски и по чл. 87а, ал. 2 и 3 от ЗКПО за първоначално деклариране на тримесечни авансови вноски
Срокове за деклариране: за подаване на декларацията за промени на авансовите вноски няма изрично определен срок, но промените на вноските може да се ползват едва след нейното подаване.
При първоначално деклариране на тримесечни авансови вноски декларацията следва да бъде подадена в срока за извършване на първата авансова вноска.
Декларацията се подава:
…..в офиса на Националната агенция за приходите по регистрация
…..по пощата с обратна разписка
…..чрез интернет
Плащане на авансовите вноски
Виж по-горе „Плащане на корпоративния данък”.
Санкции
Съгласно чл. 261, ал. 1 от ЗКПО данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв. При повторно (§ 1, т. 44 от ДР на ЗКПО) нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в размер от 1000 до 6000 лв. (чл.261, ал.2 от ЗКПО).
На основание чл.262 от ЗКПО данъчно задължено лице, което не подаде приложение към годишната данъчна декларация или посочи неверни данни или обстоятелства в него, се наказва с имуществена санкция в размер от 100 до 1000 лв. При повторно нарушение имуществената санкция е в размер от 200 до 2000 лв.
Според разпоредбата на чл.263 от ЗКПО данъчно задължено лице, което отчете стопанска операция в нарушение на счетоводната си политика и това води до неправилно определяне на счетоводния му финансов резултат, се наказва с имуществена санкция в размер от 100 до 1000 лв. за всяко нарушение. При повторно нарушение имуществената санкция е в размер от 200 до 2000 лв. за всяко нарушение.
Данъчно задължено лице, което не изпълни задълженията си по чл. 92, ал. 3 (за подаване на годишен отчет за дейността), се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение – в размер от 1500 до 5000 лв. (чл.276 от ЗКПО).
Съгласно чл.278 от ЗКПО актовете за установяване на нарушенията се съставят от органите на Националната агенция за приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от упълномощено от него длъжностно лице.
Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Публикува се по:
