електронен портал за информация и консултация

 

Провеждането на изпити в дигитална среда е въпрос, който подлежи на сериозна дискусия, казва в интервю пред “Монитор” зам.министърът на образованието.

- Г-жо Михайлова, какви изводи можем да си направим след тазгодишните матури?

- На държавните изпити се явиха 51 088 зрелостници по български език и литература (БЕЛ), 41 670 зрелостници на втория ДЗИ, който е по учебен предмет, избран от ученика. А 333-ма се явиха на трети изпит по желание. Разликата в броя на явилите се ученици е вследствие на това, че за втора година учениците от професионалните гимназии могат да изберат средноаритметичната оценка от изпитите за придобиване на професионална квалификация по теория и практика. За да бъде успешно положена тази матура, е необходимо и двата компонента да бъдат издържани. Спрямо миналата учебна година броят на тези ученици се е увеличил почти 10 пъти. Изпитите за придобиване на професионална квалификация по теория и практика се провеждат в началото на юни и резултатите се обявяват в самото училище.Тази година се наблюдава по-висок среден брой точки при 9 от избираемите предмети спрямо предходната година. Такива са математика, физика и астрономия, английски език и др. Средната оценка от положените изпити също е по-висока. По БЕЛ е добър 4,24, а на II ДЗИ – много добър 4,50. Както и в предходните години, най-голям интерес при втория ДЗИ има към „Биология и здравно образование“, „География и икономика“ и английски език. Най-висок брой точки са изкарани по чуждите езици и химия и опазване на околната среда. Продължаваща възходяща тенденция в резултатите по история, химия, немски език. Увеличава се и резултатът по география. Трябва да се отбележи, че нараства процентът на зрелостниците, които създават текст на изпита по български език и литература.

- Една част от учениците споделиха, че времето на втория модул по матурата по английски е било твърде много. Ще има ли промяна във времетраенето на модулите за следващата година?

- През изминалата година по време на майската сесия не беше предвидена оценка на времето при въвеждането на модулите. Оценката, която направихме през септемврийската сесия, не ни позволи да променим времетраенето, тъй като тогава не се явяват масово ученици.

Предстои да се анализира още веднъж продължителността на отделните модули при различните предмети. Освен английският език, говорим и за географията. В случай на необходимост – да се апробира ( б.а. – одобри) ново времетраене на предстоящата сесия през август-септември.

- Имаше ли работи, които са анулирани заради съмнение за преписване по време на оценяването матурите.

- Условието за анулиране по време на оценяване е явно нарушаване на анонимността на зрелостника. Това включва изписване на имената на му, поставяне на знаци, които могат да разкрият личността на зрелостника и др. През тази сесия са анулирани 11 писмени работи, в които е била нарушена анонимността.

- Въпреки строгите мерки отново имаше деца, които бяха хванати да преписват. Как може да се спре тази практика, предвиждат ли се допълнителни мерки?

- От началото на провеждане на ДЗИ (вече 21 сесии) са предприети редица стъпки за оптимизиране на процесите, свързани с организирането, провеждането и оценяването на изпитните работи. Например ученици от различни училища с квестори от различни училища, засекретяване на изпитни варианти, генериране на изпитен вариант в деня на изпита, пароли за вариантите, разделяне на модули, оценяване в електронна среда. Но най-важното е срещу преписването да се работи не един ден с драконовски мерки, а целенасочено по време на обучението на учениците. И сега разчитаме най вече на квесторите. Тези учители не само преподават, но и също така възпитават учениците в честност и отговорност. Това са двете важни качества, които трябва да притежаваш, за да знаеш, че оценката трябва да е за собствените ти знания и умения.

- Приложима ли е според вас идеята за дигитални матури, на които всеки ученик получава уникални за него въпроси?

- Провеждането на изпити в дигитална среда е въпрос, който подлежи на сериозна дискусия. Тя е свързана с техническата обезпеченост на училищата, със създаването на софтуерни приложения, отговарящи на спецификата на всеки от учебните предмети и със създаване на банка с необходим брой задачи.

Форматът на матурите предполага проверка на знания не само чрез тестови въпроси с избираем отговор, но и създаване на текст. В последните години се увеличава броят на учениците, които избират да пишат интерпретативно съчинение или есе. Това е изключително важно, защото по този начин се проверяват компетентности, а не само знание. Няма страна в ЕС, която да провежда матури на компютър. Скоро представители на среща с нас казаха, че единственият изпит, при който се пише, е матурата, за да няма измами. Общественото мнение при нас като че ли разчита на дигитализацията именно за да няма измами. Нашата цел е равнопоставеност и проследимост на резултатите по отношение на различните випуски. Всички уникални въпроси за всички ученици трябва да са равностойни. Това е въпрос, който подлежи на много сериозен анализ. Винаги ще има различни мнения „за“ и „против“. Но отговорът предполага сериозен анализ на високо експертно ниво. За различните изпити това е напълно приложима идея и тя се прилага както при ученици, така и при студенти.

- От резултатите виждаме, че шестиците по математика на седмокласниците са повече, но пък по български са по-малко, а слабите оценки и по двата предмета са нараснали. Какво трябва да се промени според вас, за да се подобрят резултатите?

- Има спад в резултатите по БЕЛ в първия модул, но вторият модул по БЕЛ, а също и първият и вторият модул по математика имат повишаване в средния брой точки. Спрямо миналата учебна година отличните оценки по математика са се увеличили, а слабите са намалели. По БЕЛ за съжаление са се увеличили слабите оценки. За сметка на това има повече добри и много добри. Резултатите по математика са следствие на програма, която се разработва в началото на учебната година след анализ на НВО. Този подход ще се приложи и по БЕЛ. За подобряване на резултатите по БЕЛ ще се използва и модулът от Национална програма „С грижа за всеки ученик“ за допълнителна работа по предмета в прогимназиалния етап. Всеки регион и всяко училище ще разработят мерки в посока за повишаване на резултатите по БЕЛ.

- При четвъртокласниците се наблюдава подобрение на средните резултати по всички предмети от външното оценяване. Ще бъдат ли запазени тези постижения според вас и в 7-и клас?

- Усъвършенстването на формата за НВО в 4-ти клас през последните години е насочено към проверка на значими личностни умения и съвременни ключови компетентности, които кореспондират с определените в новите учебни програми очаквани резултати от обучението. Резултатите от НВО са показателни както за постигнатите от учениците компетентности, така и за систематичните и целенасочени усилия на началните учители. В пети клас учениците имат период на адаптация към различни учители по различни предмети. В определени случаи има смяна и на училище. Това се приема по различен начин от отделните ученици. Динамиката на индивидуалното личностно развитие в периода 4-ти – 7-и клас предполага промяна в данните от НВО, затова хипотезата за запазване на високия резултат може да не се изпълни. Тя може да служи обаче за поставяне на училищни цели за запазване на резултатите на учениците от този випуск и постигане на устойчиви тенденции като цяло.

- Друга важна тема са програмите за 11-и и 12-и клас. Какви предложения са настъпили към този момент относно тях?

- До момента в МОН са постъпили предложения за включване на произведения на Емилиян Станев и на Петя Дубарова в учебните програми за 11-и и за 12-и клас.

- Кога ще се проведат обсъжданията за тях и кой ще се включи?

- Проведени са срещи с учители от 16 региона. Разговаряли сме с представители на Асоциацията на учителите по БЕЛ. Предстоят още 4 срещи с учители от всички региони до края на месец юни. В тях участват основно учители по БЕЛ, които преподават в гимназиален етап. Но за нас е важно мнението на всички, защото компонентът литература няма функцията на енциклопедия, която изброява автори и творби в количество, а трябва да създаде качествено отношение към националната ни литература, да развие умението за разбиране и анализ на произведение, да могат учениците да се научат да създават собствен текст, да се аргументират и да съпоставят различни идеи.

Визитка:

Заместник-министър на образованието и науката с ресор предучилищно и училищно образование от май 2017 г.

Следвала е в Техническия университет в София, специалност „Автоматизирано оборудване на машиностроенето“ към катедра „Автоматизация на дискретното производство“

Има допълнителни квалификации по мениджмънт и маркетинг и по оптична и медицинска техника

Работила е в Националната професионална гимназия по прецизна техника и оптика „М. В. Ломоносов“, където последователно заема длъжностите учител, помощник-директор и директор

 https://www.monitor.bg/bg/a/view/tanja-mihajlova-vsjako-uchilishte-shte-razrabotva-merki-za-po-visoki-rezultati-po-bel-102526