електронен портал за информация и консултация

 

 

От личен опит знам, че първоначалният отговор на този въпрос е “не”, защото смятаме, че родителите ни няма да ни разберат и винаги ще получим критика от тяхна страна. Но след дълги размишления осъзнах, че не е точно така – замислих се, че и те са били на моята възраст и те са прави подобни неща като мен, баща ми например е взимал колата на дядо ми без негово знание. Както ни е ясно на всички, разликата във възрастта влияе върху гледната точка и мнението на хората, но имаме и втори фактор – с годините начинът на живот се променя.

 

Най-големият проблем при отношенията родител – дете е липсата на комуникация между тях

и той е породен от липса на компромиси от двете страни.

 

Всичко, което трябва да знаете за:Тийнейджърът вкъщи (9)

Както в една връзка между двама души трябва да се правят компромиси, така е и в тази. Компромисите, които трябва да приемат и двете страни, са, че някои от глупостите (не чак толкова фаталните) трябва да ги направим, за да си вземем поука, а ние, децата, трябва да приемем, че родителите са, за да им споделяме и да ни помагат и критикуват.

 

Родителите трябва да осъзнаят, че времената се променят и не могат да се държат с децата си по същия начин, по който техните родители са се държали с тях, а децата да приемат ограниченията и критиките, въпреки че не им харесват. Те трябва да разберат, че родителите не им се карат, защото така им харесва, а защото искат да ги направят по-добри хора.

 

Ставала съм свидетел на комуникацията между мои съученици и техните родители – някои имат изградена приятелска връзка помежду си, но други са стегнати и под напрежение, защото не споделят с родителите си и се притесняват случайно да не се разбере нещо, което не е казано. Това според мен се дължи на прекалено строги родители, които искат децата им да са перфектни. Няма нищо лошо в това им желание, но някои прекаляват и притискат децата си прекалено много, а това им пък вреди на психиката на тийнейджърите.

 

От личен опит знам, че

 

най-добрият начин да се закрепи комуникацията между родителите и децата е след един сериозен разговор

 

Аз проведох такъв с моите родители – започнах темата с това, че вече съм на 18 и както те ми казваха преди години, вече сама отговарям за себе си и нося отговорност за действията си. Споделих им, че не е нужно да се притесняват за мен, защото са си свършили работата относно възпитанието ми много добре и аз вече не мисля като дете, а като възрастен. Отне им няколко дни, след което само ги информирах какво смятам да правя и разказвах как е минало то. Оттогава насам ограниченията ми спаднаха до минимум, критиката я приемам с усмивка, защото разбирам, че те го правят за мое добро. Споделям всичко на родителите си и, да, дори пакостите ми, все пак нека не забравяме, че това са най-близките ни хора, които винаги ще са до нас и ще ни помагат.

 

Комуникацията с родителите ни води до много плюсове:

 

разказват как е минал денят им, запознават ни с това какво ни чака в бъдеще, когато станем самостоятелни, защото не може вечно мама и тати да се грижат за нас. Това звучи като изреченото от самите родители, но действително е така – рано или късно децата се отделяме от семейството и трябва сами да се грижим за себе си. Всичко е част от кръговрата на живота – раждаме се, възпитават ни и ни показват какъв е животът, след което поемаме нашия в собствени ръце и определяме какви да бъдем, а родители ни в тази фаза са винаги до нас, ако случайно имаме нужда от помощ и да се гордеят с нас, че са създали хора, които се издигат в живота благодарение на това, че са ни възпитали правилно.

 

Всички познаваме забраните: ” Не можеш да правиш това”, ” Не може да идеш” и т.н., а забранените територии са най-желани. Точно по тази причина някои родители дават да децата си да пробват някои неща в тяхно присъствие (например алкохол), за да могат децата да не “експериментират” някъде другаде, защото не се знае в каква компания ще попаднат, добра или лоша.

 

Наркотиците – това са новите бонбонки – вълшебните хапчета, прахчета и прочие, които ни карат да се чувстваме добре за период от време, но в същото време нанасят щети върху организма ни, част от които са непоправими. Някои тийнейджъри ги приемат просто ей така, когато им падне, защото им е скучно, други защото смятат, че така ще избягат от проблемите. Ролята на родителите относно наркотиците е да информират децата си толкова добре, че да не посягат към тях. Като цяло мама и тати са тези, които ни запознават със света около нас, докато растем. Затова родителският контрол трябва да се налага ЗАДЪЛЖИТЕЛНО. Най-лесният начин за него е да се създаде приятелство между родителите и децата, за да може децата да приемат правилата, като съвет от приятел и да го изпълнят.

 

Ако искате да създадете приятелство с родителите си

 

отделете няколко часа и им споделете всичко, което някога не сте им казвали, кажете им защо не сте го споделили с тях.

 

В този разговор може да се включи и това, което не харесвате в тях – все пак никой не ги учи как да бъдат родители, затова не се притеснявайте – и те са хора, и те бъркат понякога, може да са прекалено сурови, обяснете им го. Така доверието в семейството се заздравява и в бъдеще проблемите спадат до минимум.

Автор на текста е 18-годишната Стиляна Кондакова, ученичка в Софийската математическа гимназия.

 

ttps://www.dnevnik.bg/detski_dnevnik/2017/05/08/3171637_vuzmojno_li_e_priiatelstvoto_mejdu_roditeli_i_deca/