Заетост на работници от български предприятия за изпълнение на договори за работа в Германия

СПОГОДБА

МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ ОТНОСНО ЗАЕТОСТ НА РАБОТНИЦИ ОТ БЪЛГАРСКИ ПРЕДПРИЯТИЯ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДОГОВОРИ ЗА РАБОТА

Утвърдена с РМС № 108 от 20.03.1992 г., обн.  ДВ  бр. 22 от 11.03.2003 г., в сила от 8.04.1992 г., изм. ДВ бр. 78 от 2.09.2003 г., в сила от 28.07.2003 г.

Правителството на Република България

и

Правителството на Федерална република Германия,

оценявайки двустранната полза от стопанското, промишлено и техническо сътрудничество,

желаейки да осигурят дългосрочно стопанско сътрудничество и да поставят на трайна основа изпращането и заангажирането на работа на работници от български предприятия, като вземат под внимание изискванията на пазара на труда,

с намерението да създадат ясни условия за работещите съвместно български и немски предприятия въз основа на договори за работа, за да подобрят възможностите за изпращане и заангажиране на работа на български работници,

се споразумяха за следното:

Член 1

(1)  На български работници, които въз основа на договор за работа между български работодател и предприятие със седалище във Федерална република Германия се изпращат за временна дейност във Федерална република Германия (работници по договор за работа), се издава разрешение за работа независимо от състоянието и развитието на пазара на труда.

(2)  Тази Спогодба не се прилага за работници, които въз основа на договор за работа се изпращат във Федерална република Германия за българо-немско делово сътрудничество в трети страни.

(3)  Тази Спогодба не важи за работници от специалности в областта на огнеупорните изолации и строителството на комини.

Член 2

(1)  Броят на работниците по договор за работа се определя на 2000 души. Независимо от първото изречение, през първите три години след влизане на Спогодбата в сила в строителството могат да бъдат ангажирани допълнително до 2000 работници. Посочените бройки се разбират като средногодишен списъчен състав.

(2)  Разрешението за работа се дава само на работници за изпълнение на договори за работа, чието изпълнение изисква предимно работници с професионална квалификация. На работници без професионална квалификация разрешение за работа се издава само тогава, когато изпълнението на работите налага това.

Член 3

(1)  Определените бройки на работниците по договор за работа се разпределят между българските предприятия от Министерството на труда и социалните грижи на Република България. При разпределението се имат предвид тези предприятия, които въз основа на своята организация на работа, както и на своето техническо оборудване и кадрови състав – особено професионалната квалификация на своите специалисти и ръководни кадри – са в състояние самостоятелно да изпълнят договора за работа.За спазването на определените бройки работници по договори за работа, от българска страна се определя Организация, която регистрира и приподписва отделните договори за работа.

(2)  Компетентните служби за изпълнението на Спогодбата на двете договарящи се страни следят при изпълнението на Спогодбата да не се получава регионално и отраслово съсредоточаване на заетите по договор за работа работници.

Член 4

(1)  Определеният в чл. 2, ал. 1, изречение 1 брой се пригажда към по-нататъшното развитие на пазара на труда, както следва:

При подобрение състоянието на пазара на труда определеният при влизане в сила на Спогодбата брой се увеличава с по пет на сто всеки пълен процент, с който се е намалила квотата на безработните през последните 12 месеца. При влошаване състоянието на пазара на труда броят съответно се намалява. За пригаждането следва винаги да се сравняват квотите на безработните на 30 юни на текущата и на предходната година. Измененията следва да се вземат под внимание в цели числа, кратни на десет.

(2)  Федералният министър на труда и социалния ред на Федерална република Германия съобщава изчислените съобразно ал. 1 бройки на министъра на труда и социалните грижи на Република България до 31 август на текущата година.

Член 5

(1)  Разрешението за работа се издава само, когато трудовото възнаграждение на работниците по договор за работа, включително и частта, която се изплаща за работа в чужбина, отговаря на трудовото възнаграждение, предвидено по  действащите немски тарифни договори за сравними дейности.

(2)  Освен това се прилагат съответните правни разпоредби относно издаване и отказване, както и погасяване на разрешението за работа. Копие от договора за работа следва своевременно да се представи пред отговорната служба по труда в съответната провинция.

Член 6

(1)  Разрешението за работа се издава за предполагаемата продължителност на работите за изпълнение на договора за работа. По правило максималната продължителност на разрешението за работа възлиза на две години. Доколкото изпълнението на един договор за работа, поради непредвидимо събитие продължи повече от две години, разрешението за работа се продължава за срок до шест месеца. Ако предварително е установено, че изпълнението на договора за работа ще продължи повече от две години, разрешението за работа се издава с максимална продължителност от три години.

(2)  След приключването на дадена работа, може за изпълнението на друг договор за работа, по заявка да бъде издадено ново разрешение за работа в рамките на максимално допустимата продължителност от две години.

(3)  Разрешението за работа се издава за определена професионална дейност за изпълнението на определен договор за работа. При обосновани изключителни случаи разрешението за работа се издава за повече договори за работа. Българското предприятие може, в рамките на предвидената валидност на разрешението за работа, да премести временно работника за изпълнение на друг договор за работа, ако изпълнението на този договор за работа е вече започнало. Отговорната служба по труда на провинцията следва незабавно да бъде уведомена от предприятието за преместването. Службата по труда на провинцията разпорежда да бъде издадено съответното разрешение за работа.

(4)  На отделни работници с ръководни или управленски функции се издава разрешение за работа с максимална продължителност до четири години. Тези разрешения за работа ще се издават за най-много четирима работници за всеки отделен договор за работа.

Член 7

Работник по договор за работа, който след приключване на своята дейност е напуснал Федерална република Германия, може в рамките на нов договор за работа, да получи отново разрешение за работа, ако периодът между отпътуването и новото влизане не е по-кратък от цялата продължителност на предишното разрешение за пребиваване. Посоченият в първото изречение  период възлиза максимално на две години; той възлиза на три месеца, ако работникът по договор за работа преди отпътуването си е работил не повече от девет месеца във Федерална република Германия.

Член 8

(1)    По заявление на българския работодател Посолството на Федерална република Германия издава виза с продължителност от три месеца. След получаването на визата работникът може да влезе в страната. Той следва да се регистрира незабавно в отговорната за неговото местопребиваване служба за чужденци.

(2)    След влизането в страната следва незабавно да се поиска разрешение за работа от службата по труда, в чийто окръг ще се изпълнява договорът за работа или където българското предприятие има седалище или клон.

Член 9

Министърът на труда и социалните грижи на Република България и федералният министър на труда и социалния ред на Федерална република Германия работят в тясно сътрудничество в рамките на тази Спогодба. Двете договарящи се страни обменят необходимата за изпълнението на Спогодбата информация. При необходимост по предложение на една от страните, ще се създаде смесена българо-немска работна група за разглеждане на въпроси, свързани с изпълнението на тази Спогодба.

Член 10

Българското предприятие няма право комерсиално да предоставя свои работници по договор за работа на трети лица за извършване на работа. В случай, че това все пак бъде извършено, съответното българско предприятие се изключва от разпределението съгласно  член 3, алинея 1.  На това предприятие повече не се издава разрешение за работа на негови работници. По същия начин ще се постъпва в случай, че българските предприятия  назначават повече работници, отколкото им е разрешено съгласно член З, алинея 1, или ако дават работа на работници, които не притежават разрешително за работа или разрешение за престой, ако не заплащат на работниците предвидената   в  германски   тарифни договори   за   съответните       дейности  заплата (член 5, ал. 1).

Българската служба, която извършва разпределението на работната сила, и компетентната за разрешаването на договорите за работа служба при Федералната служба по труда ще запознават българските предприятия преди започване ангажирането на работниците с валидните правни разпоредби чрез писмена инструкция. Получаването на инструкцията трябва да се потвърждава от българското предприятие в писмена форма.

Член 11

(1)  Тази Спогодба влиза в сила от деня, в който двете договарящи се страни взаимно са се уведомили, че са изпълнили необходимите вътрешнодържавни предпоставки за влизане в сила.

(2)  Тази Спогодба се сключва за неопределено време.

(3)  Действието на тази Спогодба може да бъде прекратено към 31 декември на всяка година, ако до 30 юни на същата година е направено писмено предизвестие за това. Издадените въз основа на Спогодбата разрешения за работа не се засягат от прекратяването. Когато по време на прекратяването договорът за работа е вече одобрен от служба по труда на провинцията, подсигурените от неговото изпълнение разрешения за работа се издават.

(4)  Спогодбата се прилага временно от деня на нейното подписване.

Подписана в гр. Бон на 12 март 1991 г., в два оригинала по един на български и немски език, като всеки един от тях има еднаква сила.

Норберт Блюм,