електронен портал за информация и консултация

 

Ниска избирателна активност и песимизъм, че ще скоро ще има редовно правителство са част от изводите на изследването 

30% избирателна активност, 7 партии в следващия парламент, ГЕРБ първенец с 23,9%, следвани от ППДБ (14,4%) и “Възраждане” (14,2%), “Алианс за права и свободи” на Ахмед Доган влиза със 7,9%, “ДПС – Ново начало” на Делян Пеевски – с 6,1%.

Това са част от изводите от последното проучване на агенция “Алфа Рисърч” за нагласите на старта на предизборната кампания за парламентарния вот на 27 октомври.

т изнесените данни става ясно, че преди седмите предсрочни избори 61,6% от анкетираните смятат ситуацията в страната за тревожна – институциите не работят нормално и се усеща дестабилизация в държавата.

 

Българските избиратели влизат в кампанията изморени и демотивирани от безплодността на юнските избори и от все по-голямата неспособност на партийните елити да носят отговорност и да овладяват сложни политически ситуации, казват още авторите на изследването.

 

53,8% от българите са заявили, че вече не очакват да се състави правителство и след изборите на 27 октомври.

За процесите в ДПС:

 

Неочакваното разцепление в ДПС продължава да предизвиква каскада от политически, съдебни и институционални реакции, но изборите са тези, които ще покажат къде стои центърът на електоралната тежест и доколко стабилен е той. В този процес не е без значение какви са обществените оценки по ключови събития в доскоро монолитната партия. С оглед на съдебните битки около регистрацията на париите в ЦИК, Алфа Рисърч зададе въпроса: „През последните месеци групите около Делян Пеевски и Ахмед Доган спорят кой представлява автентичното ДПС и има право да носи името. Според вас, коя от тях има по-големи основания да запази марката/името?“. 53% смятат, че по-големи основания да запази името ДПС има крилото около А. Доган, а 14.9% – това около Д. Пеевски. Сред българските мюсюлмани това съотношение е 43% : 27% в полза на фракцията на Доган.

 

За избирателната активност:

 

30-31% от имащите право на глас пълнолетни българи заявяват готовност да участват в предсрочните избори през октомври, което е спад с около 3 процентни пункта спрямо юнските избори – логична тенденция предвид все по-голямото разочарование от партиите и все по-силните съмнения, че ще бъде съставено правителство.

За разпределението на електоралната подкрепа: На старта на кампанията ГЕРБ отново се позиционира като първа политическа сила (23.9%) с незначително по-нисък резултат от този на последните парламентарни избори. След разпада на ДПС в битката за второто място влизат ПП-ДБ (14.4%) и Възраждане (14.2%). Макар да запазват относително най-висок дял твърди симпатизанти, и при трите политически сили е налице своеобразен стъклен таван, който не могат да пробият. Ако кампанията не доведе до рязка активизация, висока е вероятността всяка една от тях да отбележи загуба на гласове в абсолютен брой, респ. по-слабо доверие и подкрепа в обществото.

Спад в доверието 

Широкото ляво обединение около БСП не успява да постигне мобилизация и да противодейства на негативния тренд в левицата. С резултат от 6.3% БСП бележи едни от най-ниските си стартови стойности. Близък е резултатът и за ИТН (5.4%), но към момента може да се очаква, че и двете формации ще прескочат изборната бариера.

Около чертата гравитират няколко партии, но не е изключено протестният вот да изтласка нагоре и други екзотични образувания. След величествения разпад на “Величие”, партията върви надолу, но както тя, така и други партии, могат да съберат отломки от протестен вот и при ниска избирателна активност да прескочат изборната бариера.

Изследването е проведено в периода 18 – 24 септември 2024г. от Алфа Рисърч, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.

Социологическият инструментариум отразява доброволно споделените оценки, нагласи и намерения за участие във вота на 27-ми октомври, но делът на купен, контролиран или принудителен вот остава извън неговия обхват.

https://www.dnevnik.bg/izbori-2024/2024/10/01/4682279_izticha_srokut_za_podavane_na_zaiavleniia_za_glasuvane/?ref=home_NaiNovoto