С П О Г О Д Б А МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КРАЛСТВО ИСПАНИЯ ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА ТРУДОВАТА МИГРАЦИЯ МЕЖДУ ДВЕТЕ ДЪРЖАВИ Одобрена с РМС по т. 17 от протокол № 19 на заседание на МС от 08.05.2003 г., подписана на 28.10.2003 г. в Мадрид, утвърдена с РМС № 864 от 12.12.2003 г. обн., ДВ, бр. 22 от 15.03.2005 г., в сила за РБ от 19.02.2005 г. Република България и Кралство Испания, наричани по-нататък “Договарящи страни”, ръководени от желанието си да регулират по определен и последователен ред трудовата миграция между двете държави, водени от стремежа работниците, граждани на едната от Договарящите страни, които пристигат на територията на другата Договаряща страна, да се ползват ефективно от правата, признати по силата на разпоредби с международен характер, страни по които са и двете държави, убедени, че трудовата миграция е явление, което взаимно облагодетелства техните народи и което може да допринесе за икономическото и социалното развитие, да улесни културното разнообразие и да съдейства за обмена на технологии, осъзнаващи необходимостта да се зачитат правата, задълженията и гаранциите, закрепени в националните законодателства и международните споразумения, по които те са страни, имащи за цел да задълбочат цялостното сътрудничество и приятелството между Договарящите страни, да предотвратят незаконната миграция и трудовата експлоатация на своите работници в контекста на общите европейски интереси, външната политика и политиката на миграция на правителствата на двете Държави, както и на ангажирането им за регулиране на трудовата миграция, се споразумяха за следното:
ГЛАВА ПЪРВА ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Член 1 Държавните органи на Договарящите страни, които отговарят за изпълнението на тази Спогодба, в съответствие с предоставените им пълномощия са: – за Република България – министърът на труда и социалната политика на Република България; – за Кралство Испания – Министерството на външните работи, Министерството на вътрешните работи и Министерството на труда и социалните въпроси. Член 2 (1) Тази Спогодба се прилага за следните категории работници мигранти, които са граждани на едната Договаряща страна и които са снабдени с необходимото разрешение да извършват трудова дейност на територията на другата Договаряща страна, след като бъде сключен трудов договор с работодатели от тази Договаряща страна: 1. постоянни работници, за първоначален период не по-малък от една година, чийто брой се определя в зависимост от наличните предложения за работа; 2. сезонни работници, за период не повече от девет месеца годишно, чийто брой се определя в зависимост от наличните предложения за работа; 3. стажанти, на възраст между 18 и 35 години, с цел подобряване на тяхната професионална и езикова квалификация, за период от дванадесет месеца, с възможност за удължаване до шест месеца. В този случай наемането се осъществява съгласно трудовото законодателство на Приемащата държава относно стажуване и професионална подготовка. (2) Фирмите, които развиват дейност на територията на една от двете Договарящи страни и които са подписали договори за предоставяне на услуги на фирми, опериращи на територията на другата Договаряща страна, могат да изпращат собствените си работници за изпълнение на целите, предвидени в настоящата Спогодба, при условие, че тези работници са снабдени със съответните разрешения от компетентните власти на Държавата, в която трябва да се осъществят услугите.
ГЛАВА ВТОРА ОБМЕН НА ПРЕДЛОЖЕНИЯТА ЗА РАБОТА Член 3 С цел изпълнение на разпоредбите на тази Спогодба във връзка с подбора и наемането на работа на работниците компетентните институции са: – за Република България – Агенцията по заетостта; – за Кралство Испания – Генералната дирекция за регулиране на миграцията към Министерство на труда и социалните въпроси и Посолството на Испания – за издаването на визи. Член 4 (1) Компетентните институции на Приемащата държава информират компетентните институции на Изпращащата държава относно търсенето на работна сила за всяка категория работници, посочени в член 2, алинея 1, като се имат предвид наличните предложения за работа. Компетентните институции на Изпращащата държава информират компетентните институции на Приемащата държава за възможностите да задоволят заявеното търсене на работна сила. (2) В предложението за работа задължително трябва да бъдат посочени: 1. икономическият отрасъл и географската област, където се осъществява дейността; 2. броят на работниците, които ще бъдат наети; 3. изискванията към работниците за наемането им; 4. крайната дата за подбора на кандидати; 5. продължителността на трудовия договор; 6. обща информация относно условията на труд, заплащането, жилищното настаняване и възнаграждението в натура; 7. датите, на които одобрените кандидати трябва да пристигнат на мястото на работа в Приемащата държава; 8. информация относно заплащането на пътя между териториите на двете Държави. (3) Компетентните институции на Изпращащата държава информират компетентните институции на Приемащата държава относно предложенията за работа, получени пряко от работодателите, които са се установили на територията на последната. Член 5 Предварителният подбор, същинският подбор и трудовото договаряне на работниците мигранти се осъществяват в съответствие със следните положения: (1) Предварителният подбор на кандидатите според професионалната им квалификация се извършва в Изпращащата държава от компетентните институции на същата, които вземат предвид критериите, установени от Комисията за подбор и зачитат принципите за равен шанс и безплатна услуга за работниците. Кандидатите, които са издържали предварителния подбор по професии, се подлагат на медицински преглед в Изпращащата държава съобразно изискванията и законодателството на Приемащата държава. (2) Професионалният подбор на кандидатите се извършва в Изпращащата държава от Българо-испанска комисия за подбор. Тази комисия е съставена от представители на компетентните институции на двете Договарящи страни, като в нея може да участва работодателят или негови представители. Сред целите на Комисията са подборът на най-квалифицираните за наличните предложения за работа работници и предоставянето на консултантски услуги и съдействие на работниците по време на целия процес. (3) Одобрените кандидати за работа подписват трудов договор по образец, съставен от органите на Приемащата държава, и получават необходимите документи за пътуване, които са били предварително изискани. До компетентните институции на Изпращащата държава се изпраща копие от трудовия договор. С оглед спецификата на сектора на дейност трудовият договор може да бъде заменен от друг документ, в съответствие с действащото законодателство на Приемащата държава, който е достатъчно основание за получаване на входна виза. Компетентните институции на Изпращащата държава информират предварително за датата и мястото на пристигане на наетите работници, така че работодателите да разполагат с достатъчно време, за да организират тяхното посрещане и настаняване. (4) Молбите за визи в рамките на настоящата спогодба се обработват с предимство от компетентната консулска служба. Във визата, която се поставя в паспорта, се посочват видът, целта и продължителността на престоя в Приемащата държава. Когато тази продължителност е по-малка или равна на шест месеца, в съответствие с действащото специфично законодателство на Приемащата държава, визата може да послужи като документ, удостоверяващ престоя. (5) Работниците мигранти получават необходимите разрешения за пребиваване и работа в съответствие с националното законодателство на Приемащата държава. Член 6 (1) Компетентните институции на Изпращащата държава предоставят необходимите улеснения за осъществяването процеса на подбор на кандидатите. (2) Преди да отпътуват, работниците получават необходимата информация, за да стигнат до работното си място, както и всякаква информация относно условията на престой, труд, жилищно настаняване и възнаграждение. (3) Работниците мигранти имат право да се съберат с членовете на семейството си съгласно законодателството на Приемащата държава.
ГЛАВА ТРЕТА УСЛОВИЯ НА ТРУД И СОЦИАЛНИ ПРАВА НА РАБОТНИЦИТЕ МИГРАНТИ Член 7 (1) Работниците мигранти се ползват от правата и придобивките, предвидени в законодателството на Приемащата държава. (2) Работниците, посочени в член 2, алинея 2, представляват субекти на законодателството, приложимо към сключения от тях трудов договор, без да се засягат правата им, гарантирани според законодателството на Приемащата държава. Член 8 (1) Възнаграждението на работниците мигранти, както и условията им на труд и социални придобивки се определят индивидуално в сключения трудов договор и винаги в съответствие със съществуващите колективни договорености или, при липсата на такива, с приложимото законодателство спрямо работниците – граждани на Приемащата държава, които притежават същата професия и квалификация. (2) Възнаграждението на работниците подлежи на данъчно облагане съобразно сключената Спогодба между НР България и Кралство Испания за избягване на двойно данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото, както и Протокола, представляващ неделима част от същата, подписани в София на 6 март 1990 г. Член 9 Работниците мигранти са субекти на социално-осигурителното законодателство на Приемащата държава и имат право на социалноосигурителните обезщетения, предвидени в това законодателство, освен ако не е предвидено друго в международните споразумения, по които са страни двете Държави. Член 10 Споровете, които може да възникнат между работодателите и работниците мигранти, се решават в съответствие с действащото законодателство на Приемащата държава.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА ЗАВРЪЩАНЕ НА РАБОТНИЦИТЕ МИГРАНТИ Член 11 Договарящите страни съгласуват в рамките на Смесения комитет, предвиден в тази Спогодба, програми за подпомагане на работниците мигранти на коя да е от Договарящите страни, които биха желали доброволно да се завърнат в Изпращащата държава. За тази цел се стимулира реинтегрирането на работниците мигранти в съответната Изпращаща държава, като се отчита допълнителната стойност на опита, придобит от същите, като фактор за икономическото, социално и технологично развитие.
ГЛАВА ПЕТА СПЕЦИАЛНИ РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО СЕЗОННИТЕ РАБОТНИЦИ Член 12 (1) В момента на подписване на трудовия договор, ако така предвижда законодателството на Приемащата държава, сезонните работници подписват също и декларация, с която се ангажират, че ще се завърнат в Изпращащата държава, когато изтече срокът на тяхното законно пребиваване, както и че до един месец след завръщането си ще се представят в консулската служба на Приемащата държава, намираща се в тяхната държава, заедно с паспорта, в който е поставена последната им входна виза. (2) Неизпълнението на този ангажимент, предвиден в предходната алинея, се взема предвид при разглеждането на евентуална молба за разрешение за работа или пребиваване, представена пред властите на Приемащата държава.
ГЛАВА ШЕСТА РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ПРИЛАГАНЕТО НА СПОГОДБАТА Член 13 Министерството на вътрешните работи на Кралство Испания, чрез Делегацията на правителството за чужденците и имигрантите, и Министерството на труда и социалната политика на Република България, чрез Агенцията по заетостта, договарят по взаимно съгласие условията за приложение на тази Спогодба и осъществяват преки консултации и сътрудничество винаги, когато възникне необходимостта от такива за прилагането на Спогодбата. Член 14 (1) Договарящите страни взаимно се ангажират да продължават да работят за развитие на двустранното сътрудничество за осъществяване на контрол върху движението на хора и в борбата срещу незаконната имиграция. (2) Договарящите страни организират и провеждат информационни кампании за предотвратяване на рисковете и последствията, свързани с незаконната имиграция. Член 15 (1) Създава се Смесен комитет за координация, който се задължава да: 1. съблюдава за правилното прилагане на тази Спогодба, както и да взима решения относно необходимите мерки в тази насока; 2. предлага нейното ревизиране в случай, че има такава необходимост; 3. разпространява и в двете държави информация относно съдържанието на Спогодбата; 4. разрешава затрудненията, които може да възникнат при прилагане на Спогодбата. (2) Смесеният комитет за координация се събира не по-малко от един път годишно, последователно в Република България и Кралство Испания, в съответствие с взаимно договорените условия и дати. Номинирането на членове на Смесения комитет за координация се извършва от органите по чл. 1. Член 16 (1) Тази Спогодба влиза в сила на тридесетия ден след датата на получаване на последната вербална нота, с която едната от Договарящите страни уведомява другата за изпълнението на националните процедури за влизане в сила на Спогодбата. (2) Тази Спогодба се прилага временно от тридесетия ден след подписването на същата. (3) Тази Спогодба се сключва за неопределено време. (4) Всяка от Договарящите страни може да спре изцяло или частично прилагането на тази Спогодба за определен период винаги, когато се засягат националната сигурност, общественият ред или общественото здраве. За приемането или отхвърлянето на това решение другата Договаряща страна се информира по дипломатически път. Спирането на прилагането на тази Спогодба влиза в сила от момента на уведомяване на другата Договаряща страна. (5) Всяка от Договарящите страни може да прекрати тази Спогодба посредством писмено уведомление до другата Договаряща страна по дипломатически път. В този случай тази Спогодба прекратява действието си деветдесет дни след обявяване на нейното прекратяване. (6) Цялостното или частично спиране на изпълнението или прекратяване действието на тази Спогодба не засяга работниците мигранти, които се ползват от разпоредбите на същата. Подписана в Мадрид, на 28 октомври 2003 г., в два оригинални екземпляра, всеки от които на български и испански език, като и двата текста имат еднаква юридическа сила.
ЗА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ: ХРИСТИНА ХРИСТОВА
ЗА КРАЛСТВО ИСПАНИЯ:Министър на труда и социалната политика ЕДУАРДО ЗАПЛАНА Министър на труда и социалните въпроси
