Между 800 млн. лв. и 1,1 млрд. лв. е дефицитът в българската енергийната система за една година, показва доклад на Световната банка
В Българската енергетика има огромен дефицит и за преодоляването му са нужни спешни промени.
Това се посочва в констатациите и на Световната банка (СБ), и на Европейската комисия, които бяха представени пред журналисти от вицепремиера и регионален министър Екатерина Захариева и министъра на икономиката и енергетиката Асен Василев.
Между 800 млн. лв. и 1,1 млрд. лв. е дефицитът в енергийната система за една година, посочи Василев, цитирайки доклада на СБ.
“Сега разбирате защо смятам за абсолютно безотговорно говорене налагането на мораториум върху цените”, каза той и добави, че трябва да бъдат предприети спешни реформи.
Считаме, че констатациите и препоръките на ЕК и Световната банка ще бъдат добра изходна точка за новия кабинет, готови са и нашите предложения за промени в Закона за енергетиката и ще бъдат предложени за обществено обсъждане, каза Захариева.
Потърсихме външна експертиза за анализ в енергетиката, не защото няма български експерти, а защото искахме анализите да се извършат абсолютно обективно без политически противоборства, посочи тя.
Реформите в България за либерализиране на пазара започват късно, модълът е хибриден, резултатите не са оптимални, утежнени от намаленото потребление и намаления износ, сочат констатациите на ЕК, цитирани от Захариева.
Държавната НЕК е в изключително лошо финансово състояние – има 2,1 млрд. лв. нетни задължения, посочи Захариева.
Под 2% газификация на домакинствата, само 16% от общините имат достъп до газификация, енергийна ефективност е ниска, а населението има високи енергийни сметки поради масовото ползване на електноенергия за битово отопление и ниската енергийна ефективност на жилищните сгради, констатира ЕК.
В анализа на ЕК е констатирана и голяма инсталирана мощност на възобновяеми източници спрямо пиковия товар в енергийната система
Не всички права на потребителите са защитени, а помощите за енергийно бедни са на една трета от нивото от 2003 г. и ЕК препоръчва разширяване на обхвата, каза вицепремиерът.
Според констатациите на ЕК 61% от населението на България са енергийно бедни.
В анализа си ЕК е направила краткосрочни, средносрочни и дългосрочни препоръки, като сред първите са изготвяне на анализ за ефективността на когенерациите и евентуалното извеждане от експлотация на някои от мощностите; предприемане на действия за осигуряване на по-големи ресурси за ДКЕВР като за това се използват и фондове на ЕС.
ЕК препоръчва да се преразгледа наредбата, която предвижда, че ДКЕВР може да променя цените на енергията от ВЕИ по всяко време, защото това създава нестабилност.
Сред препоръчаните краткосрочни мерки са предприемане на стъпки за повишаване на изнасяната енергия към Турция, ускоряване на отделянето на НЕК и ЕСО, ограничаване на изкупуваната от НЕК енергия от заводски централи до количеството, което отговаря на топлинния им товар.
Средносрочните препоръки на ЕК са осигуряване на конукренция на свободния пазар, създаване на балансиращ пазар, на енергийна борса, разработване на подробна пътна карта за премахване на регулираните цени за битовите потребители, развитие на газовата инфраструктура и диверсификация на източниците на газ, посочи Захариева.
Публикува се по:
http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5804511
