В края на 2023 година в България се състояха (нови) избори. Местни избори. Редовни избори.
Контекст
Това не бяха поредните предсрочни парламентарни избори. Практика, позната ни от предходни години. Когато политическите субекти в парламента не съумяваха да излъчат редовен кабинет. На местните избори се решават местни проблеми: градоустройство, инвестиции, развитие на микрорайони или благоустройство на квартали.
Ситуация
Въпрос вероятно на пропаганда, флуидна или по-дръзка, е да се говори за глобални проблеми именно на местни избори, а не на парламентарни.
И това е – и така, и не е така. Просто защото ситуацията в света в този момент е не само тревожна, но и драматична.
В този момент в света се водят (реално) две войни – в Украйна и в Израел.
Предизвикателства
Местните избори са известно предизвикателство пред политическите субекти (партии и коалиции). Много повече за управляващите, отколкото за опозицията.
В България в този момент управляващите, по техни интерпретации, са не-коалиция или сглобка(?): управляват коалициите ПП-ДБ и ГЕРБ – СДС.
Има реално мнозинство в парламента, включващо първите две политически сили ( коалиции) по резултатите от изборите, но то не е скрепено със споразумение.
Най-голямо предизвикателство местните избори бяха за ПП-ДБ, коалиция, която досега се е представяла само на парламентарни избори, но не и на местни.
Решения
В 12 без 1 след интерпретиран скандал с поведение на зам.-министър, и с информация на ДАНС, по темата, ЦИК взе решение да не се използват машини на изборите.
В 12 без 1 преди балотажа, ЦИК взе решение да се използват машини.
Изглежда смислено да маркираме, че близо 550 000 бяха недействителните бюлетини в изборите на 29 октомври.
Резултати
Изборите преминаха в спокойна, но предпоставяща известен драматизъм ситуация. Не възникна супер напрегната ситуация, която да води към яростен разнобой в интерпретации на политически субекти.
Очаквано се получи пъстра картина на избрани общински съветници. Това вещае сложно съставяне на мнозинства в съветите на много места.
С изключение на Бургас, в най-големите градове се стигна до балотаж при избора на кмет. ГЕРБ пак регистрираха резултат на първа политическа сила и значимо предимство в избрани кметове на областни центрове.
Особености
ГЕРБ съхраниха лидерска позиция в Бургас, Пловдив, Велико Търново, с успех на новия стар кмет на изборите, но отстъпиха кметското място в София и Варна.
Почти всички водещи политически субекти бяха по-скоро доволни от резултатите на балотажа за кметове. ПП-ДП спечелиха кметски места в София, Варна и Благоевград, БСП – в Русе, Шумен, Силистра, ДПС взе много мандати на съветници.
Според наблюдатели и експерти сътресения в политическия ландшафт на изхода от балотажа можеше да се получат, ако ПП-ДП нямаха избрани кметове в големи центрове.
Особено интересна и оспорвана бе битката за кметското място в столицата. На балотажа се изправиха Васил Терзиев, кандидат на ПП-ДП и Ваня Григорова, синдикален експерт на КТ „Подкрепа“, издигната от коалиция, в основата на която бяха БСП и Левицата.
В национален ефир социолози маркираха пре-разпределението на гласовете…при симпатизантите на ГЕРБ на балотажа: 56% за Григорова, 38% за Терзиев, 16% – „не подкрепям никого“.
В крайна сметка Терзиев спечели мандата с 48,6% срещу 46,8% за Григорова при 4,5 % „не подкрепям никого“…По резултати от паралелно преброяване, с 1,3% след официално преброяване на бюлетините.
В крайна сметка
В кампанията стана ясно, че проблемите на много места (в големите градове) са сходни: слагане край на темата „ремонт на ремонта“, акцент за привличане на нови инвестиции, преодоляване на различието между център и периферия в компонента благоприятна среда за живеене…
Избирателната активност остана малко над 43%-44%. Твърде ниска за много от изследователите, приемлива – за някои социолози.
Димитър Карарусинов
