електронен портал за информация и консултация

 

ачеството на обучение по “Педагогика” и “Медицина” е еднакво добро както в университетите в столицата, така и в тези в страната. Двама от трима завършили “Информационни и комуникационни технологии” в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, който е на първо място по рейтинг на обучение в това направление (Техническият университет в София не е включен в класацията по това направление – б.а.), се реализират по специалността си, докато средно у нас реализацията е на половината завършили в останалите университети. Това направление в Алма Матер носи и най-висок доход – 4930 лв., което е с 400 лв. повече от м. г. Първи по рейтинг в обучението по “Информатика и компютърни науки” също е Софийският университет, следван от Американският университет в България и Нов български университет. Това показва анализът на данните на 11-ото издание на рейтинговата система на университетите в България, представен днес в Министерството на образованието и науката.

 

Една от тенденциите е, че през академичната 2020/2021 година студентите в българските университети са се увеличили с над 4 хил. и са достигнали 202 605 (къде колко студенти се обучават вижте по-долу). Причините за ръста според анализа на министерството са демографски и свързани с намаляването на натиска за обучение в чужбина заради пандемията от коронавирус. В последните години обаче е имало тенденция, че някои специалности завършват само половината от постъпилите, причините за което са различни. Общо 13% от студентите са в частни висши училища, като най-често следват в специалности от направленията “Театрално и филмово изкуство” и “Теория на изкуствата”.

Колко са студентите

  • 203 605 общо
  • 22 250 в Софийския университет
  • 16 580 в Пловдивския университет
  • 14 600 в УНСС
  • 13% от всички са в частни университети
  • 8% чуждестранни студенти
  • 12 университета имат под 1000 студенти

Друга тенденция е и увеличаването на чуждестранните студенти, чийто дял е 8%. Най-много от тях учат “Медицина” (между 40 и 60% от студентите в направлението), но има чуждестранни студенти в специалности като “Ветеринарна медицина”, “Фармация”, “Транспорт”, “Мореплаване”, “Изкуства” и др.

 

Трета тенденция е повишаването на броя на научните публикации на висшите училища в международните библиографски бази данни. Техният брой в Web of Science за периода от 2016 до 2020 г. е приблизително 19 хил. и надхвърля с 1400 публикациите през предходния изследван петгодишен период. Броят на публикациите в Scopus е 18 400, което е с над 2400 повече от периода от 2015 до 2019 г.

Какво избират да учат студентите

 

 

Най-масовото професионално направление все още е “Икономика”, където студентите са 29 321, но в последните години заради държавните регулации броят е намалял почти наполовина. На първите три места по качество на образованието в него са Софийският университет “Св. Климент Охридски”, Американският университет в България и Университетът за национално и световно стопанство (УНСС).

 

На второ място по брой обучаващи се е “Педагогика” с 16 719 студенти, а на трето е “Медицина” – с 13 186. За първи път от трите най-масови направления изпада “Администрация и управление”, което се изучава от 13 137 студенти.

 

Според анализа политиките на образователното министерство за повишаване на привлекателността на учителската професия вече дават резултат. През миналата академична година най-много е скочил броят на първокурсниците в “Педагогика на обучението по” – с 24%, и в “Педагогика” – с 9%. Бъдещите лекари също са се увеличили с около 6%. В същото време студентите в направление “Обществено здраве” са намалели с 11%, а изучаващите “Туризъм” – с 10%.

 

Какъв е пазарът на труда

 

Професионалните направления с най-високи средни доходи сред завършилите са “Информатика и компютърни науки” (3045 лв.), “Математика” (2496 лв.), “Комуникационна и компютърна техника” (2425 лв.), “Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми” (2320 лв.), “Металургия” (2175 лв.), “Обществено здраве” (2347 лв.), “Медицина” (2240 лв.), “Електроника, електротехника и автоматика” (2003 лв.) и “Военно дело” (1931 лв.).

 

Най-високи брутни доходи могат да очакват завършилите “Информационни и комуникационни технологии” в Софийския университет (4930 лв.) и в Нов Български университет (3977 лв.), завършилите “Администрация и управление” в Американския университет в България (3880 лв.), “Математика” в Софийския университет (3431 лв.) и “Компютърни и комуникационни технологии” в Техническия университет-София (3430 лв.).

 

През първите пет години след дипломирането си 53% от висшистите в страната са работили на позиции, изискващи висше образование. През 2014 г. делът им е бил едва 46 на сто.

 

Според друга тенденция расте и средният осигурителен доход, като през т.г. той е 1520 лв. спрямо 1373 лв. през м.г. и 867 лв. през 2014 г. Най-голямо е увеличението в професионалните направления, които подготвят кадри за здравеопазването и образованието. Средният осигурителен доход при завършилите “Медицина” за последната година е скочил с 35%, при “Здравни грижи” – с 30%, а при завършилите педагогически и образователни професионални направления – между 17% и 20%.

 

Спрямо м. г. безработицата сред завършилите расте и вече е 3.5%. През годините се очерта тенденция дипломираните експерти в туризма трудно да намират реализация по специалността и често да остават без работа. Най-голяма е безработицата сред завършилите тази специалност – 5.9%, като всеки пети не е намерил приложение на придобитото висше образование. Безработицата е най-ниска сред завършилите “Медицина”, “Фармация”, “Стоматология” и “Военно дело” – под 1%.

 

Къде е най-доброто образование

 

В стандартизираните класации за 2021 г. Софийският университет “Св. Климент Охридски” е първи в 23 от общо 30 професионални направления, по които предлага обучение. Техническият университет – София, има шест първи места от общо 11 направления, в които подготвя студенти. Медицинският университет – София, е първи в четири направления, а Химикотехнологичният и металургичен университет – в три. Американският университет в България, Аграрният университет в Пловдив и Тракийският университет в Стара Загора имат по две първи места.

 

Други 12 висши училища оглавяват по една класация. В осем професионални направления класациите се оглавяват от университети извън столицата, а в три професионални направления – от частни висши училища.

 

Според служебния посветен министър акад. Николай Денков, който е вероятният титуляр и в бъдещото редовно правителство, предстоят политики за интеграция между университетите и преструктуриране на специалности според качеството на обучение.

https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2021/12/02/4288952_nai-dobre_se_realizirat_zavurshilite_it_v_sofiiskiia/