За технологиите и вариантите на гласуване разсъждава
Димитър Димитров, политолог, СУ „Св.Кл.Охридски”
- Ако трябва да степенуваме по важност, кои са основните промени, които трябва да залегнат в новия Изборен кодекс и за чието изработване се изисква по-дълъг срок?
- На първо място трябва да се уточни каква ще е избирателната система в България. Немската система е предпочитаната опция. Към другите варианти има забележки. Политици мислят за създаване на два различни проекта, за две различни системи, за да могат депутатите да избират. Едната е немската, другият вариант е да се върнем към пропорционалното гласуване с преференция…
- За да има ефекта на мажоритарен избор, преференциалното гласуване с какъв процентен праг трябва да е?
- Според мен – без праг. Както е в Полша. Не може да гласувате за една партия, ако не гласувате за кандидат от тази партия. То е толкова просто. Правата на всеки партиен кандидат са равни на правата на всеки независим кандидат. А правата на всички избиратели са абсолютно равни. Те трябва да гласуват за един от всичките, примерно 100-200 или 300 кандидати в един многомандатен район. Ако е в листа, зад него стои партия, ако е независим – представлява себе си или инициативния комитет, който го е издигнал.
- Вторият важен момент в Изборния кодекс е технологията на гласуване. Добре ли е да се заменят хартиените бюлетини с машинно гласуване?
- Това е много важно и не случайно се обсъжда. Защо напоследък така усилено се говори за машинно гласуване? Защото някой сигурно е изчислил, че от вероятната цена от 40 млн. лв., 4 млн. е комисионата.
- Кой е този някой?
- Този, който ще подпише договора и ще направи уговорката. Предполагам, че това е причината. Не познавам страна, която от раз да е направила тотална промяна в технологията на гласуване. Винаги е имало пилотни проекти. Освен това има няколко технологии, между които може да се избира, или да се съчетаят елементи от тях.
- Кои са най-подходящите за нас?
- Комбинация от хартиени бюлетини и машинно гласуване. Добре е първо да видим как действат тези машини. Но аз не бих препоръчал да гласуваме само с тях. У нас в около 2000 избрателни участъка с под 200 избиратели, от които гласуват половината. Какъв е смисълът от машини, при положение че за тях трябва да се осигури и поддръжка, и обслужване?
- Защо премълчавате гласуването по интернет?
- С дебели букви напишете, че ще имаме електронно гласуване тогава, когато гражданите имат електронни подписи. Единствената държава, в която има електронни подписи, е Естония и затова само там има електронно гласуване. Навсякъде другаде държавата плаща за еднократен електронен подпис.
- Какво е мнението ви за гражданските предложения за задължително гласуване и за отзоваване на депутати?
- Задължителното гласуване изисква промени в конституцията, които трябва да се приемат най-вероятно от Велико народно събрание (ВНС), тъй като се отнасят до основните права и задължения на гражданите. Отзоваването на депутати също е предмет на конституция и може би ВНС.
У нас отзоваването би минало през сложна процедура. Депутатските мандати са 4-годишни. Ако на втората година някой по някаква причина трябва да бъде отзован, ще трябват поне още 6-7 месеца да се изпълни процедурата. През това време той почти ще си е изкарал мандата.
Фрагмент от интервю с политолога, публикувано във в.”Труд”
Димитър Димитров е завършил социология във Варшавския университет, Полша.
Главен асистент в катедра “Политология” в СУ,
преподава избирателни системи и теория на политиката. Член на ЦИК от 1994 г. до 2004 г
